Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Много ли си уморена? — попита той, като копнееше тя да каже, че е твърде уморена, за да изпълни дълга си.

— Ни най-малко — каза тя любезно; безтелесният ѝ глас се разнесе от тъмнината. — А ти?

— Не.

— Искаш ли да спиш сега? — попита той.

— Зная какво трябва да направим — каза тя рязко. — Всичките ми сестри са били омъжени. Знам всичко за това.

— Аз също знам — каза той, засегнат.

— Не исках да кажа, че не знаеш. Исках да кажа, че не е нужно да се боиш да започнеш. Знам какво трябва да правим.

— Не се страхувам, въпросът просто е, че аз…

За свой истински ужас, той почувства как ръката ѝ издърпва нощницата му нагоре и докосва голата кожа на корема му.

— Не исках да те изплаша — каза той: гласът му бе несигурен, желанието се надигаше, макар да му призляваше от страх, че няма да се справи.

— Не се страхувам — каза дъщерята на Изабела. — Никога не съм се страхувала от нищо.

В тишината и тъмнината той почувства как тя го улови и го стисна здраво. При докосването ѝ усети как желанието му се надигна така рязко, че той се изплаши, че ще свърши в ръката ѝ. С приглушен стон се претърколи върху нея и откри, че тя се бе разсъблякла до кръста, с издърпана нагоре нощница. Той се засуети тромаво и почувства как тя трепна, докато се мъчеше да проникне в нея. Целият процес му се струваше напълно невъзможен, нямаше как да знае какво се очаква от един мъж, нямаше нищо, което да му помогне или да го насочи, не можеше да опознае мистериозните кътчета на тялото ѝ — а после тя нададе лек вик от болка, който заглуши с ръка, и той разбра, че е успял. Облекчението бе толкова силно, че той свърши веднага — наполовина болезнен, наполовина изпълнен с наслада изблик, който му подсказа, че каквото и да мислеше за него баща му, каквото и да мислеше за него брат му Хари, работата беше свършена и той беше мъж и съпруг; а принцесата бе негова съпруга и вече не беше недокосната девица.

Каталина го изчака да заспи, а после стана и се изми в личните си покои. Кървеше, но тя знаеше, че кървенето скоро ще спре; болката не беше по-силна, отколкото беше очаквала, сестра ѝ Исабел беше казала, че не е по-лошо, отколкото да паднеш от кон, и се беше оказала права. Снаха ѝ Марго беше казала, че било същински рай, но Каталина не можеше да си представи как такова дълбоко смущение и неудобство можеха да доведат до блаженство — и заключи, че Марго преувеличава, както често ѝ се случваше.

Каталина се върна в спалнята. Но не се върна в леглото. Вместо това седна на пода до огъня, обгърнала коленете си с ръце и се загледа в жаравата.

„Не беше лош ден“, казвам си и се усмихвам; този израз е на майка ми. Толкова искам да чуя гласа ѝ, че си повтарям нейните думи. Често, когато бях още съвсем невръстна, а тя бе прекарала един дълъг ден на седлото, след като бе инспектирала изпратените напред отряди от съгледвачи, връщайки се да пришпори по-бавните хора от свитата да побързат, тя влизаше в палатката си, изритваше ботушите си за езда, отпускаше се върху пищните мавърски килими и възглавнички до огъня в месинговия мангал и казваше: „Не беше лош ден.“

— Има ли някога лош ден? — попитах я веднъж.

— Не и когато вършиш богоугодни дела — отвърна тя сериозно. — Има дни, когато е лесно, и дни, когато е трудно. Но ако вършиш богоугодни дела, никога няма лоши дни.

Не се съмнявам дори за миг, че да споделя легло с Артур, дори дръзкият начин, по който го докосвам и го притеглям в обятията си, е богоугодно дело. Богоугодно дело е между Испания и Англия да има нерушим съюз. Единствено с Англия като надежден съюзник Испания може да възпре разрастването на Франция. Само с английското богатство, и особено с английските кораби, ние, испанците, можем да разпрострем войната срещу злото чак до самото сърце на мавърските империи в Африка и Турция. Италианските владетели са вплетени в хаос от съперничещи си амбиции, французите представляват опасност за всички свои съседи: Англия трябва да бъде страната, която ще потегли заедно с Испания на кръстоносен поход, за да подсили отбраната на християнския свят срещу ужасяващата мощ на маврите; без значение дали са черни маври от Африка, страшилищата от моето детство, или светлокожите маври от ужасната Отоманска империя. А щом те бъдат победени, кръстоносците трябва да продължат, към Индия, към Изтока, толкова далеч, колкото е нужно да стигнат, за да отправят предизвикателство и да нанесат поражение на злото, олицетворявано от религията на маврите. Големият ми страх е, че сарацинските кралства се простират безкрайно надалеч, до края на света, а дори Кристобал Колон 5 5 Испанската версия на името на Христофор Колумб. — Б.р. не знае къде е това.