Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Сигурна съм, че е, а майка ѝ ме увери, че е много порядъчно момиче.

Той кимна.

— Онази жена би казала какво ли не.

— Но със сигурност не и нещо, което би ни подвело? Не и по такъв важен въпрос? — предположи тя.

Той кимна и изостави темата. Благият характер на съпругата му и вярата ѝ в другите не беше нещо, което би могъл да промени. Тъй като нямаше влияние върху политиката, нейните мнения нямаха значение.

— А Артур? — каза той. — Изглежда, че расте и укрепва? Моля се Богу да има силния дух на брат си.

И двамата погледнаха младия Хари, който стоеше, наблюдавайки танцуващите, с лице, поруменяло от вълнение, със светнали очи.

— О, Хари — каза с умиление майка му. — Никога не е имало по-красив и по-весел принц от Хари.

Испанският танц свърши и кралят плесна с ръце.

— Сега Хари и сестра му — нареди той. Не искаше да насилва Артур да танцува пред невестата си. Момчето танцуваше непохватно и сковано, с неумело размахване на крайници, отчаяно съсредоточено. Но Хари изгаряше от желание да танцува и в миг се озова при сестра си, принцеса Маргарет. Музикантите познаваха музикалния вкус на младите кралски особи, и засвириха бърз весел танц. Хари захвърли жакета си настрани и се впусна в танца, разсъблечен по риза като някой селянин.

Испанските грандове ахнаха, шокирани от поведението на младия принц, но английските придворни се усмихваха заедно с родителите му на неговата енергия и на въодушевлението му. След като двамата бързо изпълниха финалните завъртания и оживени движения, всички заръкопляскаха, смеейки се. Всички освен принц Артур, който се взираше някъде към средата на стаята, твърдо решен да не гледа как брат му танцува. Опомни се стреснато едва когато майка му положи длан върху ръката му.

— Дай Боже да се е размечтал за първата си брачна нощ — отбеляза баща му пред майка си, лейди Маргарет. — Макар да се съмнявам.

Тя се изсмя остро.

— Не мога да кажа, че имам особено добро мнение за невестата му — каза тя критично.

— Нима? — попита той. — Но вие сама видяхте договора.

— Харесвам цената, но стоката не е по моя вкус — каза тя с обичайното си язвително остроумие. — Тя е крехко, хубавичко създание, нали?

— Би ли предпочела някоя снажна и яка доячка?

— Бих предпочела момиче с широки бедра, което да ни роди синове — каза тя безцеремонно. — Пълна детска стая със синове.

— На мен ми изглежда достатъчно добре — заяви той. Знаеше, че никога няма да може да каже колко добре му изглеждаше тя. Не биваше никога да си го помисля, дори тайно.

Дамите на Каталина я положиха в брачното ложе, Мария де Салинас я целуна за лека нощ, а доня Елвира ѝ даде майчинска благословия, но Артур трябваше да понесе още една поредица от непочтителни подмятания, придружени с тупане по гърба, преди приятелите и компаньоните му да го придружат до вратата ѝ. Настаниха го в леглото до принцесата, която лежеше неподвижна и безмълвна, докато непознатите мъже се смееха и им пожелаваха лека нощ, а после влезе архиепископът да напръска завивките със светена вода и да се помоли над младата двойка. Отвеждането им в спалнята не би могло да бъде по-публично, освен ако не бяха разтворили вратите, та всички граждани на Лондон да видят двамата млади един до друг, сковани и смутени, в брачното им легло. На двамата им се стори, че минаха часове, докато вратите най-сетне се затвориха пред усмихнатите, любопитни лица, и двамата останаха съвсем сами, облегнати на възглавниците, застинали като двойка свенливи кукли.

Цареше тишина.

— Би ли искала чаша ейл? — предложи Артур с глас, изтънял от нервност.

— Не обичам особено много ейл — каза Каталина.

— Този е различен. Наричат го „сватбен ейл“, подсладен е с медовина и подправки. Пие се за кураж.

— Имаме ли нужда от кураж?

Усмивката ѝ го насърчи и той се измъкна от леглото да ѝ донесе една чаша.

— Струва ми се, че да — каза той. — Ти си чужденка в нова страна, а аз не познавам отблизо други момичета освен сестрите си. И двамата имаме много да учим.

Тя пое чашата горещ ейл от него и отпи от замайващото питие.

— О, приятно е.

Артур пресуши наведнъж една чаша и си наля нова. После се върна в леглото. Струваше му се като натрапничество да повдигне завивката и да се настани до нея; представата да издърпа нагоре нощната ѝ риза и да я възседне му беше изцяло чужда.

— Ще духна свещта — обяви той.

Внезапната тъмнина ги погълна, само жаравата от огъня проблясваше в червено.