Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Доня Елвира бе поръчала да донесат от готварницата, в която се приготвяха месните ястия, голям казан, който обикновено се използваше за попарване на животински трупове, бе наредила на трима кухненски слуги да го изтъркат, застла го с ленени завивки и го напълни до ръба с гореща вода, поръсена с листенца от рози и ароматизирана с розово масло, донесено от Испания. Тя с обич надзираваше миенето на нежното бяло тяло на Каталина, оформянето на ноктите на краката ѝ, изпиляването на ноктите на ръцете ѝ, миенето на зъбите ѝ и накрая трикратното измиване на косата ѝ. Отново и отново невярващите прислужници-англичанки отиваха уморено до вратата, за да поемат нова кана с гореща вода от изтощените пажове, и я изсипваха във ваната, за да поддържат водата топла.

— Само да имахме истинска баня — редеше печално доня Елвира. — С пара и тепидариум 4 4 Тепидариум — топло помещение, в баня, първоначално част от римските бани, но по-късно възприето и в други части на света. Подгрява се през пода и стените, облицовани с керамика. — Б.пр. и хубав, чист мраморен под! С течаща топла вода и място, където да седнете и да ви изтъркат хубаво!

— Не се ядосвайте — каза Каталина сънливо, докато ѝ помагаха да излезе от ваната и попиваха цялото ѝ тяло с ароматизирани кърпи. Една прислужница хвана косата ѝ, изстиска водата и я натри внимателно с червена коприна, накисната в помада, за да ѝ придаде блясък и цвят.

— Майка ви толкова щеше да се гордее с вас — каза доня Елвира, когато поведоха инфантата към гардеробната ѝ и започнаха да я обличат в пластове долни дрехи и фусти. — Пристегни тези връзки по-здраво, момиче, та полата да легне равно. Този ден е както твой, така и неин, Каталина. Тя се зарече, че ще се омъжиш за него, каквото и да ѝ струва.

Да, но тя не плати най-голямата цена. Знам, че те ми купиха тази сватба с огромна зестра, и знам, че изтърпяха дълги и тежки преговори, а аз оцелях след най-ужасното пътуване по море, което някой някога е предприемал, но беше платена и друга цена, за която никога не говорим — нали? И мисълта за тази цена е в ума ми днес, както бе и по време на пътуването, както бе и по време на плаването, както е още от първия миг, когато научих за нея.

Имаше един мъж, едва двайсет и четири годишен, Едуард Плантагенет, херцог на Уорик и потомък на английски крале, който — честно казано — имаше по-голямо право над трона на Англия от това на моя свекър. Той беше принц, племенник на краля, и от кралско потекло. Не беше извършил никакво престъпление, не бе сторил зло, но беше арестуван заради мен, отведен в Тауър заради мен, и накрая убит, обезглавен на дръвника, за моя облага, за да могат моите родители да бъдат спокойни, че няма претенденти за трона, който ми бяха откупили.

Лично баща ми каза на самия крал Хенри, че няма да ме изпрати в Англия, докато херцог Уорик е жив, и следователно аз съм като олицетворение на самата Смърт, понесла коса в ръка. Когато наредиха да подготвят кораба за идването ми в Англия, с Уорик беше свършено.

Казват, че не бил съвсем с ума си. Не можел да разбере, че е арестуван, мислел си, че е настанен в Тауър, за да му засвидетелстват почит. Знаел, че е последният принц от рода на Плантагенетите, и знаел, че Тауър винаги е бил както затвор, така и кралско жилище. Когато настанили един претендент, хитър и лукав човек, който се опитал да се представи като принц с кралска кръв, в стаята в съседство с тази на бедния Уорик, той си помислил, че е изпратен там да му прави компания. Когато другият му предложил да избягат, той си помислил, че това е хитра постъпка, и като невинен глупак, какъвто наистина бил, говорел шепнешком за плановете им на места, където стражите можели да го чуят. Това им дало нужното основание за обвинение в държавна измяна. Лесно му устроили клопка; обезглавили го без особени възражения от нечия страна.

Страната иска мир и сигурно управление от крал, който не е принуден да се страхува от претенденти. Страната е готова да си затвори очите за един-двама мъртви претенденти. От мен също се очаква да си затворя очите за това. Особено когато се прави за мое добро. Извършено е по искане на баща ми, заради мен. За да отстрани препятствията по пътя ми.

Когато ми съобщиха, че е мъртъв, не казах нищо, защото съм инфанта на Испания. Преди всичко останало, аз съм дъщеря на майка си. Не плача като момиче и не оповестявам на всеослушание всяка своя мисъл. Но когато останах сама в градините на Алхамбра вечерта, докато слънцето залязваше и оставяше света прохладен и сладък, отидох до един дълъг канал с неподвижна вода, скрит от дърветата, и си помислих, че никога вече няма да се разхождам в сянката на дърветата и да се наслаждавам на потрепването на горещата слънчева светлина през прохладните зелени листа, без да си помисля, че Едуард, херцог Уорик, вече няма да види слънцето, за да мога аз да живея в богатство и разкош. Молех се да ми бъде простено, че съм причина за смъртта на един невинен човек.