Филипа Грегъри - Вярната принцеса

По-възрастната жена поклати глава, но Каталина излезе решително, с открито лице, чувствайки се едновременно изплашена и безразсъдна заради собствената си дързост, и видя хората на херцога, строени на пътя, а пред тях — малко момче; то беше свалило шлема си и светлата му коса блестеше на слънцето.

Първата ѝ мисъл беше, че той изобщо не приличаше на брат си. Докато Артур бе светлокос и със сериозно изражение, с бледа кожа и топли кафяви очи, това беше слънчево и лъчезарно момче, което изглеждаше така, сякаш никога не бе имало и една сериозна мисъл в главата си. Не приличаше на баща си с неговото слабо, изпито лице, имаше вид на момче, чийто живот тече безгрижно и леко. Косата му беше червено-златиста, лицето — кръгло и все още детински закръглено, усмивката му, когато я видя, беше искрено дружелюбна и приветлива, а сините му очи блестяха, сякаш бе свикнал да вижда един много приятен и изпълнен с удоволствия свят.

— Сестро! — възкликна момчето топло, скочи от коня си сред дрънчене на доспехи, и ѝ се поклони ниско.

— Братко Хенри — каза тя, като в отговор му направи съвсем точно премерен реверанс, имайки предвид факта, че той бе само втори син на Англия, а тя беше инфанта на Испания.

— За мен е голямо удоволствие да ви видя — каза той бързо: латинският му бе жив и бърз, английският акцент се долавяше силно. — Толкова се надявах, че негово величество ще ми позволи да дойда и да се срещна с вас, преди да се наложи да ви отведа в Лондон на сватбения ви ден. Мислех си, че би било много неловко да тръгна към олтара с вас и да ви предам на Артур, ако дори не сме разговаряли. И ме наричайте Хари. Всички ми казват Хари.

— За мен също е удоволствие да се срещна с вас, братко Хари — каза Каталина вежливо, доста смутена от въодушевлението му.

— Удоволствие! Би трябвало да танцувате от радост! — възкликна той весело. — Защото баща ми каза, че мога да ви доведа коня, който трябваше да бъде един от сватбените ви подаръци, и така ще можем да яздим заедно до Ламбет. Артур каза, че би трябвало да изчакате до сватбения си ден, но аз казах: защо трябва да чака? Тя няма да може да язди на сватбения си ден. Ще е твърде заета да се омъжва. Но ако ѝ го заведа сега, можем да яздим веднага.

— Това е било мило от ваша страна.

— О, аз изобщо не обръщам внимание на Артур — весело каза Хари.

Каталина трябваше да потисне кикота си:

— Така ли?

Той направи гримаса и поклати глава:

— Той е сериозен — каза. — Ще се удивите, когато разберете колко е сериозен. И начетен, разбира се, но не надарен. Всички казват, че аз съм много даровит, главно с езиците, но също и по отношение на музиката. Можем да разговаряме на френски, ако желаете, аз говоря изключително гладко и свободно за възрастта си. Смятат, че съм доста добър музикант. И, разбира се, спортувам. Ловувате ли?

— Не — каза Каталина, малко смутена. — По-скоро само следвам групата ловци, когато преследваме глигани или вълци.

— Вълци ли? Много бих искал да отида на лов за вълци. Наистина ли имате мечки?

— Да, в планините.

— Много бих искал да заловя мечка. Пеша ли ходите на лов за вълци, както за глигани?

— Не, на коне — каза тя. — Много са бързи, трябва да вземете много бързи кучета, за да ги повалите. Това е ужасен лов.

— Аз не бих имал нищо против това — каза той. — Изобщо не възразявам срещу подобни занимания. Всички казват, че съм ужасно смел по отношение на тези неща.

— Сигурна съм, че е така — каза тя с усмивка.

Красив мъж в средата на двайсетте пристъпи напред и се поклони.

— О, това е Едуард Стафорд, Бъкингамският херцог — каза Хари бързо. — Ще ми позволите ли да го представя?

Каталина подаде ръка и мъжът отново сведе глава над нея. Интелигентното му, красиво лице беше стоплено от усмивка.

— Добре дошли в собствената си страна — каза той на безукорен кастилски. — Надявам се, че по време на пътуването всичко е било по вкуса ви? Мога ли да ви осигуря нещо?

— За мен се грижат наистина добре — каза Каталина, изчервявайки се от удоволствие, че я поздравяват на родния ѝ език. — А по време на цялото пътуване хората ме посрещаха наистина много мило.

— Вижте, ето новия ви кон — прекъсна я Хари, когато конярят изведе напред една черна кобила. — Вие сте свикнали с хубавите коне, разбира се. Непрекъснато ли ви доставят коне от Северна Африка?

— Майка ми настоява да имаме такива за кавалерията — каза тя.

— О — продума той. — Защото са много бързи ли?

— Могат да бъдат обучавани като бойни коне — каза тя, като пристъпи напред и протегна ръка, с извърната нагоре длан, така че кобилата да я подуши и да гризне пръстите ѝ с меките си, нежни бърни.