Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Тя е още съвсем нова тук, всяко чудо е за три дни. А освен това аз искам хората да я виждат.

— Тя притежава някакво обаяние — отбеляза по-възрастната жена. Слугата, който имаше задължението да им полива, поднесе златна купа с благоуханна вода, в която лейди Маргарет потопи връхчетата на пръстите си, а после ги избърса в кърпата.

— Смятам я за много привлекателна — каза Хенри, докато подсушаваше ръцете си. — Тя премина през сватбената церемония без нито една погрешна стъпка, а хората я харесват.

Майка му направи лек пренебрежителен жест.

— Тя се е поболяла от собствената си суета, не е възпитана така, както аз бих възпитала едно свое дете. Волята ѝ не е пречупена, не е научена на покорство. Смята се за нещо по-особено.

Хенри хвърли поглед към принцесата в отсрещния край на залата. Тя беше свела глава да чуе нещо, което ѝ казваше по-младата принцеса Тюдор, принцеса Мери, и той я видя как се усмихва и отвръща.

— Знаете ли какво? И аз мисля, че тя е нещо по-особено — каза той.

Празненствата продължиха много дни, а после дворът се премести в новопостроения, бляскав дворец Ричмънд, разположен в голям и красив парк. На Каталина, сред вихър от непознати лица и срещи с нови хора, ѝ се струваше, че един великолепен турнир и празник се сливаха със следващия, а в самия център на всичко това беше тя — кралица, обсипвана с почести като съпругата на някой султан, чиято страна се е посветила на нейното забавление. Но след седмица празненството приключи с посещението на краля при принцесата, при което той ѝ каза, че е време испанските ѝ придружители да си отидат у дома.

Каталина винаги беше знаела, че свитата, която я бе придружила през бури и на косъм от корабокрушение, за да я представи на нейния жених, ще я остави, след като сватбата се състоеше и първата половина от зестрата бъдеше изплатена; но двата дни, в които те опаковаха багажа си и се сбогуваха с принцесата, бяха мрачни. Щеше да ѝ остане малка свита от домашни слуги, дамите ѝ, нейният шамбелан, ковчежникът ѝ, и онези, които служеха пряко на нея, но останалите от антуража ѝ трябваше да си тръгнат. Макар да знаеше, че така върви светът, че сватбената свита винаги си отиваше след венчавката, това не я караше да се чувства по-малко опечалена. Изпрати ги със съобщения до всички в Испания и с писмо за майка си.

От дъщеря ѝ Каталина, Принцеса на Уелс, до Нейно Величество Кралицата на Кастилия и Арагон, и най-скъпата майка.

О, Madre!

Както тези дами и господа ще ви кажат, принцът и аз имаме хубава къща близо до реката. Нарича се „замъкът Бейнардс“, макар да не е замък, а дворец, и то новопостроен. Няма бани, нито за дамите, нито за мъжете. Зная какво си мислиш. Не можеш да си го представиш.

Доня Елвира заръча на ковача да изработи голям котел, който затоплят на огъня в кухнята и шестима слуги го домъкват до стаята ми, за да се изкъпя. Освен това няма градини с цветя за приятни разходки, няма ручеи, няма водоскоци, много е странно. Всичко изглежда така, сякаш още не е построено докрай. В най-добрия случай имат миниатюрен двор, който наричат „фигурална градина“, където можеш да обикаляш безспир, докато ти се завие свят. Храната не е хубава, а виното е много кисело. Ядат само консервирани плодове и мисля, че никога не са чували за зеленчуци.

Не трябва да мислиш, че се оплаквам. Исках да знаеш, че въпреки тези дребни трудности съм доволна от положението си на принцеса. Принц Артур е мил и внимателен към мен, когато се срещаме, което обикновено става по време на хранене. Той ми подари много красива кобила, смесица от северноафриканска и английска порода, и аз я яздя всеки ден. Господата от двора (но не и принцовете) участват в турнири; мой рицар-защитник често е Бъкингамският херцог, който е много мил към мен, дава ми съвети, свързани с порядките в двора, и ми казва как да се държа. Всички често се храним по английски маниер, мъже и жени заедно. Жените си имат собствени покои, но мъжете и слугите влизат и излизат от тях така, сякаш те са отворени за всички, изобщо не съществува право на усамотение и уединение за жените. Единственото място, където със сигурност мога да остана насаме със себе си, е нужникът, ако се заключа вътре — иначе навсякъде има хора.

Кралица Елизабет, макар и доста мълчалива и тиха, е много мила към мен, когато се срещаме, и ми харесва да бъда в нейната компания. Нейна светлост майката на краля е много студена, но мисля, че тя е такава с всички, освен с краля и принцовете. Душа дава за сина и внуците си. Управлява двора, сякаш самата тя е кралица. Много е набожна и сериозна. Сигурна съм, че е истински достойна за възхищение във всяко отношение.