Колийн Маккълоу - Венец от трева

— В мен е — извади той свитъка.

— Тогава нека бъде прочетено. Квинт Муций, би ли бил така добър? — помоли тя Сцевола.

Завещанието беше кратко и по всичко личеше, че е писано съвсем наскоро. Навярно Марий го беше съставил, докато чакаше с войската си в подножието на Яникулум. Огромният дял от наследството отиваше за сина му, макар че покойникът се бе постарал да остави на Юлия всичко, което му позволяваше законът. Една десета и от недвижимото имущество се прехвърляше на Марк Марий Гратидиан. За един ден осиновеният племенник на консула се превърна в един от най-богатите римляни — Гай Марий притежаваше цели области, така че и за него имаше предостатъчно. Малкият Цезар получи роба Бургунд. В завещанието изрично пишеше, че това било заради безценното време, пожертвано от момчето, за да помогне на болния си чичо.

„А това защо го стори? — питаше се Цезар, без да казва нищо пред останалите. — Не вярвам да е заради причината, която споменаваш! Иска ти се да умреш спокоен, че дори да се отърва от фламинството, няма да продължа нагоре в кариерата! Може би преданият роб трябва да ме убие, пък макар и след години? Е, старче, след два дни от теб ще остане само пепел и прах. Но аз няма да постъпя, както би постъпил всеки трезвомислещ човек на мое място — няма да убия проклетия кимвриец. Защото той те обичаше, също както и аз те обичах навремето. Не е справедливо любовта да бъде наказана със смърт — физическа или духовна. Аз ще запазя Бургунд при себе си. И ще го накарам да обикне мен.“

Жрецът на Юпитер се обърна към Луций Декумий:

— Аз си тръгвам, ще дойдеш ли с мен до вкъщи?

— Тръгваш ли си? Чудесно! — обади се Цина. — Ако обичаш, заведи Цинила до нас. Много й дойде за днес.

И така тринайсетгодишният фламен Диалис подаде ръка на седемгодишната си булка.

— Хайде, Цинила — дари я той с усмивката, която вече караше много жени да се разтапят. — Готвачът ти знае ли да прави хубави сладки?

Придружени от верния Луций Декумий, двете деца излязоха на Кливус Аргентариус и заслизаха надолу към Форум Романум. Слънцето беше изгряло, но лъчите му още не стигаха до дъното на малката падина, където туптеше самото сърце на Рим.

— Я гледай ти! Главите отново са изчезнали! Чудя се, Луций Декумий — разсъждаваше на глас Цезар, докато обикаляше Кладенеца на комициите, — дали, когато пречиствам стаята на мъртвеца, мога да използвам обикновена метла или трябва да си намеря специална? — Той подскочи радостно и отново хвана за ръчичка жена си. — Страхувам се, че сам няма да мога да си отговоря! Ще трябва да разтворя дебелите книги и добре да прочета какво пише в тях. Би било ужасно, ако сбъркам с нещо ритуала точно след смъртта на благодетеля си! Ако има поне нещо, което да зависи от мен, то е да ни отърва веднъж завинаги от всичко , свързано с Гай Марий!

В този миг Луций Декумий изрече предсказание — не толкова, защото изведнъж бе прогледнал в бъдещето, а защото обичаше.

— Ти ще станеш много по-велик човек от Гай Марий.

— Знам — отговори му Цезар. — Знам, Луций Декумий, знам!

Cella (лат.) — стаичка в храм, където се съхранява изображението на божеството. — Б.пр.

Великата майка — Б.пр.

Днешен Кубан. — Б.пр.

Днешното Азовско море. — Б.пр.

Днешен Дон. — Б.пр.

Днешните Волга, може би Северен Донец, Днепър и Бут. — Б.пр.

Днешният град Анапа, близо до Новоросийск. — Б.пр.

Тевкър — герой от Троянската война, брат на Аякс Теламонид; след превземането на Троя е изгонен от баща си Теламон, задето не е отмъстил за поруганата чест на брат си, самоубил се заради неполучените доспехи на Ахил. Според легендите обходил много страни, за да се установи в Киликия. — Б.пр.

Днешният остров Елба в Средиземно море. — Б.пр.

През 321 г. пр.Хр. на това място, намиращо се в близост до самнитския град Беневентум, самнитът Гавий Понций обкръжава и пленява цяла една римска армия. — Б.пр.

Предводителите на най-първата центурия в строя на легиона и най-отличилите се войници в същия легион. — Б.пр.

По времето на събитията в римското правораздаване съществуват два вида държавна измяна — майестате и пердуелион. Пердулионът може да бъде наказан само със смърт, но по принцип, за да се докаже престъплението, обвиненият трябва да се яви лично пред народа и да направи самопризнания. — Б.пр.