Колийн Маккълоу - Венец от трева

В следващия миг малкото светлина, която още озаряваше изтощеното му съзнание, се изгуби окончателно, удавена в мозъчен кръвоизлив. Гай Марий се стовари като ударен от гръм върху дъските на рострата и хвърли в ужас безпомощните ликтори. Докато Попилий Ленат отчаяно викаше бардиеите да донесат носилка, главите, окачени върху рострата, сякаш изведнъж се обърнаха навътре, за да видят с изкълваните си очи какво се е случило с убиеца им. Птиците отдавна бяха изяли устните им и разлагащите се глави се хилеха победоносно над припадналия консул.

Един след друг откъм Сената дотичаха Цина, Карбон, Марк Гратидиан, Магий и Вергилий; разблъскаха ликторите и се надвесиха над тялото на Марий.

— Още диша — заслуша се осиновеният племенник на консула Гратидиан.

— Толкова по-зле — смотолеви под носа си Карбон.

— Да го занесем до дома му — предложи Цина.

Цялата гвардия на Марий вече беше научила за нещастието му и няколкото хиляди бардиеи изведнъж се присламчиха около рострата, без дори да крият сълзите си. Неколцина дори ревяха като малки деца.

Цина се обърна към началника на ликторите:

— Веднага пратете човек до Марсово поле. Нека Квинт Серторий незабавно се яви на Форума. Можете да му обясните какво се е случило.

Когато ликторите отнесоха безжизненото тяло на Марий до дома му, бардиеите се наредиха на дълга върволица по склона на Капитолия и последваха своя любим пълководец до прага на дома му. Цина, Карбон, Марий Гратидиан, Магий, Вергилий и Попилий Ленат слязоха от рострата и търпеливо зачакаха Квинт Серторий. Бяха седнали на един от редовете на трибуните и се опитваха да се съвземат след преживяното.

— Не мога да повярвам, че изобщо е жив! — сподели Цина.

— Винаги съм мислил, че ако ще да, забием две стъпки желязо в гърдите му, Гай Марий пак ще стане, все едно нищо му няма — рече навъсеният Вергилий.

— Какво смяташ да правиш сега, Луций Корнелий? — попита племенникът на Марий, който мислеше като всички околни, но заради лоялността към прославения си роднина предпочиташе да смени темата на разговора.

— Още не знам — мръщеше се Цина. — Затова повиках Квинт Серторий. Той единствен ще може да ме посъветва.

Час по-късно Серторий най-сетне се появи.

— По-щастливо събитие не можеше да ни се случи — не криеше той радостта си дори пред Гратидиан. — Не трябва да се чувстваш нелоялен към покровителя си, Марк Марий. Не забравяй, че си осиновено дете; в жилите ти тече много по-малко Марианска кръв, отколкото в моите. Ето, вземи пример от мен — майка ми е първа братовчедка на чичо ти и въпреки това с чиста съвест мога да заявя, че се радвам. Изгнанието доведе Гай Марий до лудост. Между това, което представлява той сега, и онова, което беше преди време, няма нищо общо.

— И какво да правим, Квинт Серторий? — прекъсна го Цина.

Той го изгледа изненадано.

— Какво да правим с кое? Ти си консулът, Луций Корнелий! Всичко зависи от теб, не от мен.

Цина отново почервеня до уши и гневно махна с ръка.

— Задълженията си на консул мога да изпълнявам и сам, Квинт Серторий. Повиках те, за да обсъдим как най-скоро да се отървем от проклетите бардиеи.

— О, да, разбирам — рече бавно Серторий.

— Докато бардиеите не бъдат пратени да си ходят, Рим още ще принадлежи на Гай Марий — обясни Цина. — Работата е там, че според мен те просто не искат да си ходят. Твърде много им хареса да тероризират един голям и в същото време беззащитен град, за да се предадат доброволно. Нима злощастието на Гай Марий ги възпира тях да продължат с издевателствата?

— Ние обаче можем да ги възпрем — ухили се зловещо Серторий. — Просто ще ги избием.

Карбон го изгледа с нескрит възторг.

— Би било чудесно! — Потри той доволно ръце. — Ще отида да доведа войската от другия бряг на реката.

— Не, не! — спря го ужасен Цина. — След това, което преживяхме през последните шест дни, е недопустимо сами да започваме улично кръвопролитие.

— Аз знам как да постъпя! — взе отново думата Серторий, който започна да се дразни от постоянните забележки. — Луций Корнелий, утре по изгрев-слънце ще извикаш на рострата водачите на бардиеите. Ще ги увериш, че дори в най-тежките мигове от живота си Гай Марий не престава да мисли за тях и че ти е дал пари, с които да им заплатиш вярната служба досега. Това означава, че по някое време днес трябва да влезеш в къщата на Гай Марий и да останеш достатъчно дълго време. Нека хората останат с впечатление, че си говорил лично с болния.