Колийн Маккълоу - Венец от трева

— Толкова съжалявам, Цезаре — прошепна, без да я чуе никой друг. — По-зле не можеше да постъпи с теб. В желанието си да отмъсти на всички за всичко той дори не се усеща, че наранява най-близките си хора. Нали разбираш, той вече не е човекът, който беше!

— Виждам го много добре, лельо Юлия — увери я момчето също тъй тихо, да не би да ги подслушват. — Ти за мен не се тревожи. Каквото и да стане, ще се оправя.

И понеже слънцето вече залязваше, всички дошли на церемонията можеха спокойно да се разотидат. Новият жрец на Юпитер остана в компанията само на родителите си, на необичайно тържествените си сестри, на леля си Юлия, на братовчед си Гай Марий Младши и на неговата невеста. Носеше шлема си в ръка, но от дебелата лена , която всеки момент можеше да го задуши, и от особените обувки, които шляпаха по земята, не можеше да се отърве. Съпругата му Цинила, която също като него цял живот трябваше да носи вълна и да не се докосва до възел, си беше тръгнала заедно с родителите, брат си, сестра си Корнелия Цина и зет си Гней Ахенобарб.

— И така, Цинила ще остане да живее при родителите си, докато навърши осемнайсет — говореше Аврелия на Юлия, опитвайки се поне малко да я разведри, докато гостите се наместваха по кушетките, а слугите чакаха да внесат първото ястие. След толкова тържествен и отегчителен ден всички бяха огладнели. — Дотогава има единадесет години! На възрастта на младоженците това изглежда страшно дълго, но на мен ми се струва, че още утре ще я посрещнем у дома си.

— Да, така е — отвърна й с беззвучния си глас Юлия, разположена между снахите си Аврелия и Муция.

— Колко много сватби наведнъж! — реши да помогне на жена си Цезар, който също виждаше мъката в погледа на сестра си. Както подхождаше на един римски домакин, той се бе излегнал на централната кушетка, оставяйки почетното място до себе си на новия фламен Диалис, в чиято чест беше вечерята. За пръв път в живота си Цезар бе допуснат до тъй наречения Локус Консуларис , където по принцип заставаха най-високопоставените членове на компанията. Подобно на всички останали преживявания от деня и това му се струваше неуместно и дори неприятно.

— Защо Гай Марий не дойде? — попита, без да се усеща, Аврелия.

Юлия се изчерви и вдигна рамене.

— Много е зает.

На Аврелия й идеше да си отхапе езика от неудобство и за да не каже още някоя глупост, се сви безмълвна на столчето си. Надяваше се отново съпругът й да се притече на помощ, но той беше изпреварен. Сякаш за да налее масло в огъня, малкият Цезар шумно обяви:

— Зает ли? Глупости! Гай Марий не дойде, защото не посмя да дойде. — В следващия миг жрецът на Юпитер гневно се надигна и с един замах свали неудобната лена , за да я захвърли най-безцеремонно на земята при специалните обувки. — Така е по-добре. Проклето нещо! Ненавиждам го и него, и всичко останало!

И понеже това беше удобен момент да заличи нетактичността си, майка му веднага се нахвърли върху него.

— Не богохулствай пред хората!

— Богохулство ли е да говорим истината? — отвърна й предизвикателно малкият Цезар и се облегна като господар на левия си лакът.

В този момент вратата се отвори и робите донесоха хрупкав бял хляб, маслини, яйца, целина и няколко различни зелени салати.

Новият фламен Диалис беше навярно най-гладният от всички — ритуалите изискваха цял ден да не се докосне до храна — и почти несъзнателно посегна към хляба.

— Недей! — едва не изпищя Аврелия и пребледня от уплаха.

Момчето застина и я изгледа в недоумение.

— Какво има?

— Забранено ти е да ядеш пшеница и подквасен хляб. Има отделен хляб за теб.

При което един от прислугата постави малка чиния пред фламина. В нея имаше няколко тънко нарязани филийки от някаква сивкава и доста непривлекателна на вид субстанция.

— Какво е това? — попита малкият Цезар, без да крие отвращението си. — Мола салса!

— Мола салса се прави от лимец, което си е пшеница — осведоми го Аврелия, нищо че той и сам правеше добре разлика. — Това е ръжен хляб.

— Неквасен ръжен хляб — рече мрачно Цезар. — Дори и египетските селяни се хранят по-добре! Мисля, че ще е най-добре да ям бял хляб като хората. От това ми се гади само като го гледам.

— Цезар Младши, днес е денят на твоето въвеждане в сан — напомни му баща му. — Гадателите прочетоха добри предзнаменования, така че ти си нашият фламен Диалис. В този тържествен ден би трябвало да следваш всички предписания, отнасящи се до новото ти положение. Не забравяй, че ти си пряката връзка между целия римски народ и Юпитер. Всичко, което сториш отсега нататък, ще се отрази върху отношенията ни с Великия бог. Знам, че си гладен и че хлябът, който ти се предлага, е доста безвкусен. Но от днес ти се забранява да поставяш себе си над обществото. Ще ядеш този хляб и това е.