Колийн Маккълоу - Цезар

Думнорикс закърши ръце:

— Цезаре, не мога да ти създавам такива неприятности.

— Не са неприятности, уверявам те. Така и така ми е на път.

Така и стана. Когато напускаше земите на хедуите, Цезар бе придружен от двеста крави, два бика, петстотин овце, една кола с мебели и ракли, малка група роби и червенокосата, възседнала горд италийски жребец.

Независимо какво мислеха за този цирк, приближените на Цезар го запазиха за себе си, доволни, че Пълководеца не препуска в галоп в подскачаща двуколка, диктувайки на двама от тях едновременно. Вместо това той яздеше спокойно до новата си спътница и разговаря с нея през целия път от Матискон до Араузион, където й помогна да закупи достатъчно земя за изхранването на двеста крави, два бика и петстотин овце и я настани заедно с прислугата й в една просторна къща близо до имението.

— Само че сега нямам съпруг, нямам защитник! — оплака се тя.

— Глупости! — засмя се той. — Това е Провинцията; тя принадлежи на Рим. Мислиш ли, че в цялата област на Араузион има човек, който да не знае кой те е настанил тук? Аз съм управител. Никой няма да те докосне. Напротив, всички ще се надпреварват да ти помагат. Ще се избият да ти предлагат услугите си.

— Аз принадлежа на теб.

— Точно така ще си помислят.

По време на пътуването тя не бе престанала да се муси, но сега се усмихна широко, показвайки прекрасните си зъби.

— А ти как мислиш? — попита.

— Мисля, че мога да използвам косата ти вместо тога.

— Ще я среша.

— Не. — Той възседна походния си неподкован кон. — Измий я. Затова съм се погрижил в къщата ти да има хубава баня. Научи се да я използваш всеки ден. Ще дойда да те видя напролет, Рианон.

Тя се намръщи:

— Рианон ли? Това не е името ми, Цезаре. Много добре знаеш как се казвам.

— Има прекалено много „кс“-та, за да доставя удоволствие за ушите, Рианон.

— Това означава…

— Онеправдана жена. Точно така.

Той пришпори коня си и препусна надалеч, но напролет се върна точно както беше обещал.

Така и не се разбра какво мислеше Думнорикс, когато прокудената му съпруга се върна в земите на хедуите с войската на Цезар, но със сигурност го заболя. Особено след като сред хедуите започнаха да се разпространяват подигравателни слухове за него — прокудената съпруга забременя доста скоро и на следващата зима дари Цезар със син в къщата си в Араузион. Това обаче не й попречи да се присъедини към войската му през следващата пролет и лятото. Когато той установеше главния си щаб, тя се нанасяше там и го чакаше. Така Цезар я виждаше достатъчно рядко, за да не му омръзне, а тя помнеше думите му и винаги поддържаше себе си и детето чисти.

Той вдигна детето от леглото и го целуна, задържа малкото му, подобно на цвете лице срещу своето, прорязано от бръчки и белези, след това вдигна ръчичката му и я целуна.

— Позна ме въпреки брадата.

— Мисля, че ще те познае дори да смениш цвета на кожата си.

— Дъщеря ми и обичната ми майка са мъртви.

— Да. Требоний ми каза.

— Няма да го обсъждаме.

— Требоний каза, че ще останеш през зимата тук.

— Искаш ли да се върнеш в Провинцията? Мога да изпратя някого да те придружи.

— Не.

— Ще построим къща, преди да падне снегът.

— Чудесно.

Те продължиха да разговарят тихо, Цезар закрачи напред-назад с детето в ръце, галейки червено-русите му къдрици, нежната кожа, дългите мигли, розовите му бузи.

— Той заспа, Цезаре.

— Значи трябва да го оставя в леглото.

Цезар погледа за известно време сина си в креватчето, завит с меко пурпурно одеяло, положил глава върху пурпурната възглавница, след това хвана Рианон за ръка и я изведе от стаята.

— Късно е, но съм поръчала вечеря, ако си гладен.

Той повдигна един кичур от косата й.

— Винаги огладнявам, щом те видя.

— Първо вечерята. Ти не обръщаш достатъчно внимание на храната, така че сега ще се постарая да те натъпча с колкото се може повече вкусни неща. Печено еленско и свинско с препечена кожичка. Хрупкав хляб, още топъл от пещта, и шест различни вида зеленчуци от градината ми.

Тя бе прекрасна домакиня, много по-различна от римлянките. Въпреки благородната си кръв не се срамуваше да се грижи сама за зеленчуците си или сама да си оправя леглото, което пътуваше навсякъде с нея, както и масата и креслото й. Стаята бе затоплена от няколко мангала, наредени по ъглите, по стените висяха мечешки и вълчи кожи, за да спрат студа, проникващ през пролуките между дъските. Навън вятърът свиреше, макар че същинската зима още не беше настъпила. Ядоха седнали един до друг на една кушетка, сближени по-скоро от приятелски чувства, отколкото от плътски копнеж, след това тя взе лирата си и засвири.