Колийн Маккълоу - Цезар

Развеселен, Цезар се облегна на стената и продължи да наблюдава.

Думнорикс успя да се измъкне от нападателката и се надигна на коляно с убийствен поглед в очите. В този момент забеляза Цезар.

— Не ми обръщайте внимание — успокои го римлянинът.

Червенокосата ядно ритна безжизненото тяло на втората си жертва, след това се изправи, поклащайки пълните си гърди, и загледа презрително с тъмносините си очи облечения с парадна тога с пурпурна обшивка римлянин.

— Аз не… те очаквах… толкова скоро! — заекна Думнорикс.

— Така предположих и аз. Тази жена е по-добър боксьор от атлетите на спортните игри. Все пак, ако искаш, мога да се оттегля пак в покоите си и да те оставя да разрешиш семейните си проблеми в мир. Ако „мир“ е точната дума.

— Не, не!

Думнорикс се изправи, изтупа ризата си и вдигна шала си, за да установи, че е бил издърпан толкова силно, че брошката, придържаща го към лявото рамо, е разкъсала ръкава му. Той се закани с юмрук на червенокосата:

— Ще те убия, жено!

Тя презрително сви устни, но не отговори.

— Мога ли да разреша спора ви? — предложи Цезар. Отдалечи се от стената и зае стратегическа позиция между Думнорикс и червенокосата.

— Благодаря, но не, Цезаре. Току-що се разведох с тази вълчица.

— Вълчица. Ромул и Рем са били отгледани от вълчица. Предлагам да я включиш във войската си. Ще направи германите на пух и прах.

При тези думи тя се ококори, приближи се до Цезар и гордо вдигна брадичка.

— Аз съм една онеправдана жена! — проплака. — Той вече не може да извлече изгода от народа ми, тъй като воините ни бяха победени и прогонени обратно в земите си, затова ме изрита! Не съм невярна, не съм бедна, и не съм досадница! Изхвърля ме без справедлива причина! Аз съм една онеправдана жена!

— Това ли е конкуренцията? — посочи Цезар момичето на пода.

Червенокосата отново присви презрително устни:

— Пфу!

— Имаш ли деца от тази жена, Думнориксе?

— Не, тя е ялова! — изкрещя той.

— Не съм ялова! Да не мислиш, че бебетата се пръкват от олтара на друидите? С толкова вино и курви, Думнориксе, не ти остава време да направиш дете на собствената си жена!

Тя вдигна заканително юмрук. Думнорикс отстъпи крачка назад.

— Само посмей да ме докоснеш, жено, и ще ти прережа гърлото!

— Не и сега — предупреди го Цезар. — Убийството си е убийство и по-добре да не се върши пред римски проконсул. Ако обаче решите да продължите двубоя, мога да послужа за съдия. С равностойни оръжия, Думнориксе, освен ако жената не предпочете нож.

— Да! — изсъска тя.

До това обаче не се стигна, защото младата жена на пода застена и Думнорикс, очевидно безумно влюбен, притича и коленичи до нея.

Червенокосата се обърна и го загледа, Цезар продължи да я наблюдава с внимание. О, беше жена, и то каква! Висока и едра, но в същото време стройна и женствена. Талията й, пристегната със златен колан, бе тънка между едрите й гърди и ханш. А краката й, те допринасяха най-много за величествения й ръст. Това, което го омагьосваше в нея обаче, бе косата й. Тя се спускаше като огнен поток върху раменете и по гърба й чак до коленете, толкова гъста, че сякаш беше отделно живо същество. Повечето галски жени имаха прекрасни коси, но никога толкова бляскави като на тази.

— От хелветите ли си? — попита той.

Тя се извърна към него и изведнъж сякаш забеляза нещо повече от обшитата с пурпур тога.

— Ти Цезар ли си?

— Да. Но ти не ми отговори на въпроса.

— Баща ми е цар Оргеторикс.

— А, да. Той се самоуби преди нашествието.

— Принудиха го.

— Това означава ли, че ще се върнеш при народа си?

— Не мога.

— Защо?

— Мъжът ми ме прогони, сега никой няма да се ожени за мен.

— Да, заслужава си да му отмъстиш с някой и друг удар.

— Той ме напуска несправедливо! Не съм го заслужила!

Думнорикс бе успял да вдигне по-младата жена и стоеше до нея, подкрепяйки я през кръста.

— Изчезвай от дома ми! — изрева той на червенокосата.

— Не и преди да ми върнеш зестрата!

— Аз ти давам развод, имам право да я задържа!

— О, хайде, Думнориксе — намеси се любезно Цезар. — Ти си богат човек, нямаш нужда от нейната зестра. Жената казва, че не може да се върне при племето си; поне можеш да й осигуриш достоен живот. — Той се обърна към червенокосата: — Колко ти дължи?

— Двеста крави, два бика, петстотин овце, леглото и завивките ми, масата ми, креслото ми, бижутата ми, коня ми, слугите ми и хиляда златни монети — изреди тя.

— Върни й зестрата, Думнориксе. — Тонът на Цезар не търпеше възражения. — Аз ще я изведа от земите ти в Провинцията и ще я настаня някъде далеч от хедуите.