Колийн Маккълоу - Цезар

Гърците твърдят, че няма нищо по-грозно от една галска крепост. И това, уви, бе вярно за Самаробрива. Крепостта се разполагаше на брега на река Самара насред тучни поля, поразени от сушата на много места, но все още достатъчно плодородни в по-голямата си част. Тя бе главният град на белгското племе амбиани, свързани тясно с Комий и атребатите, техни съседи и родственици от север. На юг и изток земите им граничеха с тези на беловаките, жесток и войнствен народ, които се бяха покорили, но продължаваха да причиняват размирици.

Красотата все пак не беше най-ценното нещо за Цезар — Самаробрива напълно отговаряше на потребностите му. Макар че Белгска Галия не беше богата на каменен материал и галите не бяха особено усърдни в добиването му, стените бяха каменни, високи и лесни за преустройване в римски стил. Сега от тях се издигаха кули, от които вражеската армия можеше да се види на километри, имаше няколко врати, преградени с насипи. Лагерът беше напълно подготвен за отблъскване на нападение.

Пространството, заградено между каменните зидове, бе широко, но не твърде внушително. Там обикновено не живееше никой — крепостта служеше повече за съхраняване на провизии и съкровищата на племето. Нямаше истински улици, тук-там бяха разпръснати складове без прозорци и високи силози. В ограждението все пак имаше една голяма двуетажна дървена постройка — във време на война там живееха царят на племето и благородниците му, а иначе служеше за племенни събрания. Там на горния етаж се настани Цезар, далеч по-скромно от Требоний, който при предишното си пребиваване тук си бе построил каменна къща с подово отопление и голяма вана; не беше пропуснал да си осигури и любовница.

В онези времена селищата не разполагаха с подходящи нужници, снабдени с течаща вода от потоци, които да отмиват екскрементите в помийни ями или реки. В това отношение войниците на Цезар бяха по-добре, защото Пълководеца нямаше зимен лагер, който да не разполага с такива удобства. Помийните ями бяха подходящи за бойните лагери, стига да бяха изкопани по-дълбоко и всеки ден да бъдат покривани с пръст и вар, но дори през зимата ямите носеха зараза, защото замърсяваха подпочвените води. Войниците трябваше да са в добра форма, а не да боледуват. Този проблем не вълнуваше галите, защото те никога не се събираха в големи градове, предпочитаха да живеят в малки села или единични, разпръснати колиби. Провеждаха военните си акции за няколко дена и взимаха със себе си жените и робите. Само крепостниците и друидите живееха на постоянно място. Дървеното стълбище за втория етаж на сградата за племенни събрания се намираше от външната страна и беше покрито с малък навес. Под него Цезар бе наредил да се изкопае клозет, толкова дълбок, че достигаше подпочвените води, след това един хоризонтален тунел го свързваше с река Самара. Не беше особено задоволителен, но бе най-доброто за настоящите условия. Требоний също го използваше. Честна замяна срещу използването на банята му от Цезар.

Покривът в началото беше сламен, обичайно за повечето галски сгради, но като всеки римлянин Цезар изпитваше панически страх от пожари, а също така и ужас от плъхове и птичи въшки, които явно смятаха, че сламените покриви са създадени единствено за тяхно забавление. Поради тази причина сламата бе свалена и заменена с каменни плочи, докарани чак от подножието на Пиренеите. Затова в къщата бе студено, влажно и задушно, още повече, че малките прозорци бяха покрити със солидни дървени кепенци, вместо с италиански щори, позволяващи свободната обмяна на въздуха. Цезар се задоволяваше с това, тъй като не се задържаше в Галия през шестте месеца на почивка на войската. При нормални обстоятелства той оставаше в зимния лагер на армията си само няколко дена, след което заминаваше за Италийска Галия или Илирикум, където се наслаждаваше на изключителен лукс, осигурен му от най-богатия човек на съответния град.

Тази зима щеше да е различно. Той нямаше да се върне в Италийска Галия или в Илирикум — Самаробрива щеше да е негов дом за следващите шест месеца. Не можеше да понесе да му изказват съболезнования, особено сега, след смъртта на майка му. Кой щеше да е третият?

Макар че, като се замислеше, в живота му смъртните случаи вървяха по два, не по три. Гай Марий и баща му. Цинила и леля му Юлия. Сега Юлия и майка му. Да, по двама. Пък и кой беше останал?

Освободеният роб Гай Юлий Тразил, който беше на служба при него, се показа на прага на горния етаж, усмихна се и се поклони.