— Народът и сенатът на Рим не смятат двете неща за несъвместими — отбеляза Цезар. — От друга страна, както научавам, друидите представляват особена група в племето. Могат да бъдат наречени още интелектуалци.
— Ние сме жреци, лекари, адвокати и поети — заяви Катбад.
— А, интелигенцията! Обучавате ли се допълнително?
— Малко, особено онези, които искат да лекуват. Всички обаче познаваме закона, ритуалите и песните на народа си. Иначе няма да сме друиди. Двайсет години са нужни, за да станеш такъв.
Разговаряха в главната зала на централната обществена сграда в Ценабум съвсем сами, тъй като Цезар бе отпратил преводача. Беше избрал тогата и туниката си на върховен жрец, великолепна дреха с широки пурпурни и алени ивици.
— Доколкото научавам — продължи Цезар, — вие не съхранявате никакви писмени свидетелства. Ако всички друиди в Галия бъдат избити, знанието ви ще се загуби. Не е възможно обаче да не пазите мъдростта си някъде, върху бронз, камък или пергамент! Знам, че писменото слово не ви е чуждо.
— Сред друидите писмото не се използва, макар че всички умеем да четем и пишем. Не оставяме нищо от знанието си написано. Всичко се запаметява. Затова са нужни двайсет години.
— Много хитро! — одобрително възкликна Цезар. Катбад се намръщи:
— Хитро ли?
— Това е съвършен начин да запазите живота и властта си. Никой не би посмял да ви навреди. Нищо чудно, че един друид може да навлезе безстрашно в разгара на битка и да я прекрати.
— Не го правим за това! — възрази Катбад.
— Знам. Но все пак е хитро. — Цезар реши да премине на друга чувствителна тема: — Друидите не плащат никакви налози, нали?
— Не плащаме, вярно е — призна спокойно Катбад.
— И не служите във войската?
— Не служим като войници.
— Не цапате ръцете си с никаква работа.
— Тук ти си хитрецът, Цезаре. С думите си искаш да ни изкараш паразити. Ние служим на народа си и получаваме заслужено възнаграждение. Вече ти казах, ние сме жреци, лекари, адвокати и поети.
— Жените ли се?
— Да, женим се.
— И трудовите хора ви изхранват.
Катбад не оставяше да го подведат:
— В замяна на услугите ни, които са незаменими.
— Да, разбирам. Много хитро!
— Очаквах по-голяма тактичност от теб, Цезаре. Защо ни обиждаш?
— Аз не ви обиждам, Катбад. Просто търся фактите. Ние в Рим знаем много малко за устройството в галските племена, с които досега не сме имали контакти. Полибий пише съвсем малко за вас, друидите, и малко други историци споменават за вас. Мое задължение обаче е да изложа тези подробности пред сената и най-добрият начин да ги узная е като попитам. — Цезар се усмихна хладно; лицето на Катбад остана безизразно. — Разкажи ми за жените.
— За жените ли?
— Да. Забелязал съм, че жените, също както робите, могат да бъдат измъчвани. Също виждам, че многоженството е разрешено.
Катбад се изправи рязко.
— Ние имаме различни степени на брак, Цезаре — заяви надуто. — Това ни позволява известна свобода по отношение броя на жените, които може да има един мъж. Ние галите сме войнствен народ. Много мъже загиват в бой. Вследствие на това в племената жените са повече от мъжете. Законите и обичаите ни са създадени за нас, не за римляните.
— Несъмнено.
Катбад си пое шумно въздух:
— Жените имат своето място. Също като мъжете и те имат души и преминават от нашия свят в отвъдния. Имат си жрици.
— Не друиди.
— Не, не друиди.
— Във всяко различие има прилика — усмихна се Цезар. — Ние избираме жреците си, това е прилика. Не разрешаваме на жените си да заемат свещенически служби, важни за мъжете — още една прилика. Разликите са в задълженията на мъжете: военна служба, обществени длъжности, плащане на данъци. — Усмивката му се стопи. — Катбад, Рим няма нищо против боговете и вярванията на другите народи. Ти и санът ти не сте застрашени от Рим. Освен в едно отношение. Човешките жертвоприношения трябва да спрат. Хора се избиват взаимно навсякъде и във всеки народ. Но никой народ в земите около Нашето море не убива хора, за да угоди на боговете си. Боговете не желаят човешки жертвоприношения и жреците, които вярват, че го искат, се заблуждават.
— Хората, които принасяме в жертва, са или военнопленници, или роби, доставени точно с тази цел! — възрази Катбад.
— Въпреки това то трябва да спре.
— Ти лъжеш, Цезаре! Ти и Рим заплашвате да унищожите галския начин на живот! Искате да пречупите душите на народа ни!
— Без човешки жертвоприношения — повтори Цезар. Така още няколко часа двамата мъже се опознаваха взаимно. След края на срещата обаче Катбад беше твърде разтревожен. Ако Рим продължаваше да влияе върху живота в Галия на дългокосите, всичко щеше да се промени. Друидизмът щеше да замре и да изчезне. Затова римляните трябваше да бъдат прогонени.
Читать дальше