Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните

— Ще осъдят Авгура — рече Марий на Сула, докато двамата стояха на почтена дистанция от трибуната и слушаха изказванията на двете страни.

— Ще го осъдят — съгласи се Сула, който беше като омагьосан от Луций Лукул, по-големия син. — Брилянтен оратор! — не можа да се сдържи и го похвали, когато младежът свърши с речта си. — Харесва ми , Гай Марий!

Но на Марий такова нещо нямаше да му направи впечатление.

— Надут пуяк като баща си.

— Цял свят знае, че подкрепяш Авгура — жегна го Сула, но и този път напразно.

Марий просто се усмихна доволно и каза:

— Бих подкрепил и маймуна, Луций Корнелий, ако с това можех да направя мръсно на боните , особено на скъпия, отсъстващ сред нас Прасчо.

— Сервилий Авгура е маймуна — напомни му Сула.

— Склонен съм и аз да го призная. Ще загуби.

Предположението му както обикновено се оказа вярно и съдебните заседатели (не без да хвърлят по някой боязлив поглед на Цепион Младши и бандата му) единодушно се обявиха за ДАМНО , нищо че малко преди това сърцераздирателните речи на Крас Оратор и Муций Сцевола ги бяха довели до сълзи.

Както можеше да се очаква, решението на съда не беше отминато равнодушно от патроните на осъдения. От своето безопасно местенце Марий и Сула с любопитство наблюдаваха как Ахенобарб Понтифекс Максимус застига усмихнатия до уши Катул Цезар и му размазва усмивката с юмрука си.

— Полукс и Линцей! — определи двамата боксьори Марий, доволен, че ще стане свидетел на интересно зрелище. — Хайде, давай, Квинт Лутаций Полукс! — извика той с пълен глас.

— Сравнението ти е много сполучливо, Гай Марий — похвали го познавачът на класическата литература Сула. — Ако трябва да се вярва на Ахенобарбите, тъкмо Полукс им бил боядисал брадите в червено! — В същия миг точно премереният удар на Катул Цезар разби носа на Ахенобарб, оплисквайки цялата му брада в кръв.

— Надявам се — заключи Марий, когато за всички стана ясно, че боксовата среща е спечелена от Катул — това да послужи като финал за грозните събития на Форума, на които станахме свидетели тази година.

— О, не знам, Гай Марий, остава ни и последното изпитание — консулските избори.

— Те поне няма да се проведат на Форума.

Два дни по-късно Марк Антоний чества своя триумф, а още два дни по-късно беше избран за първи консул вместо покойния Гай Мемий, на мястото на втория консул беше поставен не друг, а Авъл Постумий Албин — същият, който с малоумието си десет години по-рано беше предизвикал войната срещу Югурта.

— Избирателите са пълни глупаци! — отсъди Марий, явно възмутен какво магаре застава на мястото му. — Току-що за консул беше избран един от типичните примери, как могат да се съчетаят в едно главозамайваща амбиция и пълна профанщина! Пфу! Паметта им е къса като котешко лайно!

— Е, чувал съм, че недохранването водело до пропуски в мисленето — обясни въпроса по научному Сула, усмихвайки се, нищо че имаше много тревоги. Той кроеше планове да се кандидатира на следващата година за претор, но във въздуха се усещаше, че центуриатните комиции са настроени против всякакви марианци. „И все пак как да се отрека от човека, който направи толкова много за мен?“ — питаше се Сула и това го правеше нещастен.

— Поне можем да се радваме, че се задава спокойна година и Авъл Албин не може да направи нови поразии — продължаваше да си приказва Марий, без да знае за какво си мисли приятелят му. — За пръв път от доста време насам Рим няма врагове, от които си заслужава да се тревожим. Можем да си починем, а и Рим ще си почине.

С известно усилие Сула престана да се ядосва за изплъзващото му се преторство.

— Ами предсказанието? — сети се изведнъж той. — Марта беше казала, че ще бъдеш консул седем пъти.

— Аз ще бъда консул седем пъти, Луций Корнелий.

— Значи го вярваш.

— Вярвам го.

Сула въздъхна.

— Е, аз ще бъда щастлив, ако стана поне претор.

Когато човек страда от парализа на лицето, той е способен да издава невероятно красноречиви сумтения; тъкмо така изсумтя сега и Марий.

— Глупости говориш! Ти си роден за консул , Луций Корнелий. Сигурен съм, че някой ден ти ще бъдеш Пръв сред римляните.

— Радвам се, че ми имаш доверие, Гай Марий — усмихна се той, но киселото му настроение го накара да изглежда почти толкова противен, колкото Марий. — Все пак, като се има предвид разликата в годините ни, надявам се, няма да ми се налага да се боря с теб за подобно призвание.