Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните

Марий и Скавър се спогледаха.

— Какво да правя с тия идиоти отвън? — попита Марий.

— Какво можеш да направиш?

Той надигна десния край на устата си в кисела физиономия.

— О, хайде сега, Принцепс Сенатус! Защо не вземеш и ти да подържиш малко от тежестта на раменете ми! Не си мисли, че ще ти позволя да си измиеш ръцете, сякаш нямаш нищо общо с цялата тази история. Или ще се държиш за мен до края, или ти обещавам, че събитията отпреди три дни ще ти изглеждат като част от женските празненства Бона Деа!

— Добре, добре! — на свой ред се ядоса Скавър. — Не съм казал, че няма да стоя до теб, как взимаш всичко буквално, селяко! Просто те попитах какво според теб можеш да направиш?

— Предвид пълномощията, които ми предоставя Сенатус Консултум , мога да правя всичко, което сметна за добре. Ако искам мога да арестувам всички герои, извършили това тук, ако искам, мога само да им тегля едно конско и да ги пратя по домовете им. Ти кое смяташ за по-подходящо в случая?

— По-подходящото в случая е да ги пратиш по домовете им. По-уместното би било да ги арестуваш по обвинение в убийство на римски граждани. Затворниците още не са били изправени пред съда, следователно, преди да бъдат убити, са се радвали на всички граждански привилегии.

Марий заигра с единствената си подвижна вежда.

— И как ми предлагаш да постъпя, Принцепс Сенатус? По подходящия начин или по уместния?

Скавър вдигна рамене.

— По подходящия, Гай Марий. Даваш си сметка не по-зле от мен. Ако тръгнеш да защитаваш в случая законите, ще забиеш толкова дълбоко клина в дънера на римското дърво, че току-виж целият свят се преобърнал надолу с главата.

Двамата се измъкнаха из задушливия прах и застанаха един до друг на стълбите, за да огледат по-добре лицата на чакащите пред Сената. Като се изключат няколкостотинте присъстващи, целият Форум Романум беше празен. Преметен и изчистен, той дремеше на лъчите на зимното слънце.

— Обявявам всеобща амнистия! — извика с пълен глас Гай Марий. — Вървете си у дома, млади хора — обърна се той към наказателната дружина. — Можете да се смятате за оневинени. — След което заговори към всички слушатели едновременно: — Къде са народните трибуни? А, ето ги. Чудесно! Най-добре свикайте заседанието, преди да е дошла тълпата. Дневният ред ще бъде избирането на последните двама народни трибуни. Луций Апулей Сатурнин и Луций Еквиций са мъртви. Нека главният ликтор повика подчинените си и държавните роби да изчистят Курия Хостилия. Нека телата на убитите да бъдат предадени на семействата им, които да ги погребат, както подобава. Никой от тях не е бил съден за злодеянията си, следователно трябва да гледаме на всички като на почтени римски граждани.

Марий слезе по стълбите и се запъти към рострата. В задълженията му на първи консул влизаше и наглеждането правилното изпълнение на церемониите покрай встъпването в длъжност на новите трибуни; ако беше патриций, на негово място щеше да е колегата му. Причината винаги поне един от консулите да бъде плебей, беше, че и той трябваше да бъде допускан до концилиум плебис .

Дали защото клюката отново беше сътворила чудеса, дали заради друго, но изведнъж Форумът започна да се пълни отново с хора, които, сякаш бяха надушили приятна миризма, се стичаха с хиляди от всички улици — от Есквилин, от Целий, от Виминал, от Квиринал, от Субура, от Палатин, от Авентин, от Опий. Същото това множество, което Гай Марий знаеше, че беше изпълнило до краен предел площада при изборите за трибуни.

Облекчен, задето неприятностите най-сетне бяха тръгнали към своя щастлив завършек, обладан от чувство на блаженство и спокойствие в душата, той гледаше този океан от лица и виждаше същото, което Луций Апулей Сатурнин бе видял преди него: един неоползотворен досега, но затова пък неизчерпаем извор на власт. Защото тези наивни, необразовани и неориентирани хора щяха да се хванат за всеки нов оратор, излязъл на рострата, за да им говори със страст и внушение, за всеки, който притежава митичната харизма и знае за какво да я използва. „Не, не и аз — казваше си Гай Марий. — Да бъда обявен за Пръв сред римляните само защото така е решила тълпата, това никаква победа не би било. Аз успях да стана Пръв сред римляните по стария, по трудния, по римския начин, сражавайки се с предразсъдъците и прескачайки едно по едно всички препятствия по курсус хонорум . И все пак — продължаваше да крои планове той, доволен, че отново всички са в ръцете му, — сега с последния си жест на политик, аз ще докажа на Скавър, на Катул Цезар и Ахенобарб, на всички останали бони , че ако бях избрал пътя на Сатурнин, те щяха сега да лежат мъртви под купищата керемиди на Курия Хостилия, а аз дори само с една ръка щях да се разпореждам със съдбините на Рим. Защото в сравнение с мен Сатурнин е като Купидон в сравнение с Юпитер.“