Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните

— Е, в крайна сметка, ще му мислим за процеса, когато му дойде времето — смени малко темата Марий. — Сега ни трябва сигурно място, където да ги скрием.

— И дума не може да става за Лаутумиите — отбеляза веднага Скавър. — Ако по някаква причина — по нечий подтик по-точно казано — тълпата реши да ги спаси оттам, тия порутени стени няма да спрат никого, дори да наредим около тях всички ликтори в града. Не се тревожа толкова за Сатурнин, колкото за онова отвратително създание Луций Еквиций. Само някоя изкуфяла старица да зациври, че синът на Тиберий Гракх щял да умре, и отново ще видим познатите сцени — изръмжа недоволно той. — Не ни стига това, ами погледнете младоците, как им текат лигите само! Би им направило удоволствие да линчуват Сатурнин още сега.

— Тогава предлагам — намери решението на проблема Марий — да ги заключим в Курия Хостилия.

Скавър го изгледа недоумяващо.

— Не можем да направим такова нещо, Гай Марий!

— Защо?

— Да затворим държавни изменници в сградата на Сената ? Та това, та това би било, все едно да принесем в жертва на боговете купчина конски фъшкии!

— Тъй и тъй вече се погавриха с храма на Юпитер и държавната религия тепърва трябва да се пречиства от мръсните им петна… Курията поне няма прозорци, затова пък вратите й са най-здравите в целия град. Алтернативата е някой от нас да си предложи услугите да задържи затворниците у дома си. Какво ще кажеш ти да вземеш Сатурнин? Аз ще се погрижа за Еквиций, а на Квинт Лутаций ще му връчим Главция — усмихна се Марий.

— Курия Хостилия е прекрасна идея — пак се обади Сула, но погледът му продължаваше да е насочен към Цепион и Метел.

— Бррр! — разтърси глава Скавър Принцепс Сенатус не толкова заради Марий и Сула, колкото заради влудяващата ситуация. — Пак си прав, Гай Марий. Страхувам се, че наистина най-доброто решение е Курия Хостилия.

— Прекрасно! — Марий потупа Сула по гърба в знак, че иска да си поговорят насаме, и в същия миг отново зарадва Скавър с чудовищната си половинчата усмивка. — Докато аз се заема с подробностите, Марк Емилий, ти би ли бил така добър да обясниш на приятелите си бони защо се налага да използваме съкровената си зала за събрания като затвор?

— Да, разбира се, благодаря! — поклони му се Скавър.

— Няма защо.

Когато двамата със Сула се отдалечиха достатъчно от любопитните уши наоколо, Марий стрелна приятеля си с проницателния си поглед.

— Какво замисляш?

— Мисля, че е по-добре да не ти казвам.

— Все пак внимавай, ако обичаш. Не ми се ще и теб да те съдим за държавна измяна.

— Ще внимавам, Гай Марий.

Сатурнин и съмишлениците му се бяха предали на осмия ден от декември. На деветия Гай Марий свика отново центуриатните комиции, за да чуе имената на останалите кандидати за куриатните длъжности.

Луций Корнелий Сула не си направи труда да отиде до септата; имаше по-важни задачи. Трябваше да води дълги разговори с Цепион и Малкия Прасчо, да посети за всеки случай Аврелия, нищо че чичо й Публий Рутилий Руф вече му беше казал, че всичко при нея е наред, а и той предварително да знаеше, че Луций Декумий и разбойниците му са стояли по-далеч от Форума.

По традиция на десетия ден от месеца встъпваха в длъжност народните трибуни. Двама от тях обаче — Сатурнин и Еквиций — стояха затворени в Сената. Всички се тревожеха да не би тълпата отново да залее площада, защото вече и на глухия му беше ясно, че народът се вълнува най-вече от съдбата на трибуните си.

Марий не позволяваше повече на сенаторите и останалите герои от малката му армия отпреди три дни да ходят въоръжени или навлекли бойните си доспехи, но това не му попречи да изгони всички търговци и банкери от Базилика Порция и да я превърне временно в склад за оръжие. На приземния етаж на базиликата, откъм страната на Сената, се намираха служебните помещения на колегията на народните трибуни и тъкмо там трябваше да се съберат още преди зори осмината новоизбрани на длъжността, които не се бяха замесили в Сатурниновия заговор. По план плебейското събрание трябваше да си свърши работата възможно най-бързо и никой нямаше да спомене за липсващите двама трибуни.

Но все още беше тъмно и на Форум Романум не се мяркаше жива душа, когато Цепион Младши, Метел Прасчо Пий и приятелите им се зададоха откъм Аргилетум и се насочиха право към Курия Хостилия. Нарочно бяха заобиколили Форума откъм северната му страна, за да не ги забележат пазачите пред входа на Курията. За своя приятна изненада обаче, щом се разпръснаха, за да огледат района, оказа се, че и сложените да пазят Сената ги няма никакви и ръцете им са напълно развързани.