Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните

Марий застана в онзи край на рострата, който беше обърнат по-скоро към същинския Форум, не към Кладенеца на комициите, и простря ръце, сякаш искаше да прегърне цялата тълпа, както един баща би прегърнал децата си.

— Народе на Рим, върви по домовете си! — прогърмя гласът му. — Кризата отмина, Рим е в безопасност. А аз, Гай Марий, имам голямото удоволствие да ви съобщя, че вчера в Остия е пристигнала голяма флотилия от кораби, натоварени със зърно. Днес се очаква зърното да поеме нагоре по течението на Тибър и утре сутринта в държавните складове за зърно под Авентинския хълм ще се продава жито срещу една сестерция модият , както е записано в закона на Луций Апулей Сатурнин. Да не забравяме обаче, че Луций Апулей е мъртъв, а законът му е недействителен. Аз, Гай Марий, римски консул, ви давам житото! Специалната цена ще се запази до деня, в който изтече мандатът ми, а това е точно след деветнадесет дни. По-нататък ще зависи единствено от новоизбраните управници, дали цените на зърното ще останат същите или не. Квирити, нека тази сестерция бъде счетена като прощален подарък от моя страна! Защото винаги съм ви обичал, сражавал съм се във ваше име и съм побеждавал. Никога не го забравяйте! Да живее Рим!

След което слезе от рострата и с високо вдигнати ръце и чудовищната си усмивка вместо сбогом се изгуби сред мощните скандирания на римския народ.

Катул Цезар стоеше като статуя на мястото си.

— Чу ли го какво каза? — обърна се той възмутен към Скавър. — Току-що подари на народа деветнайсет дни евтино зърно… от свое име ! Нещо, което ще струва на хазната хиляди таланти злато! Как смее!

— Защо не се качиш и ти на рострата и не отправиш забележките си пред всички? — усмихна се Сула. — А в това време младите ти и добри приятели да чакат опрощение от Марий?

— Проклет да е! — още малко и щеше да заплаче Катул Цезар.

Скавър прихна да се смее, както обикновено.

— Няма как, Квинт Лутаций, пак ни прекара! — рече той, преди да се е разхълцал. — Той може да накара цялата земя да трепери под краката му! Обра лаврите и ни остави ние да му плащаме сметките! Ненавиждам го повече от всеки… и все пак няма как да не го обичам! — И го облада следващият пристъп на смях.

— Има моменти, Марк Емилий Скавър, когато не мога да те разбера! — отвърна Катул Цезар и като си придаде най-спокойния вид, на който беше способен, си тръгна по пътя.

— Докато аз, Марк Емилий, те разбирам много добре — каза Сула и смехът му загърмя по-невъздържан дори от Скавровия.

Когато Главция се самоуби с меча си и Марий включи в амнистията си Гай Клавдий и приятелите му, Рим започна да диша по-свободно. Човек можеше да си помисли, че с разприте на Форума се е свършило веднъж завинаги. Но не беше така. Младите братя Лукули веднага изправиха Гай Сервилий Авгур пред трибунала за държавна измяна и отново се прибягна до насилие. Сред сенаторите напрежението нарасна изключително много, защото процесът противопоставяше едни на други добрите люде: докато Катул Цезар, Скавър и привържениците им стояха твърдо на страната на Лукулите, Ахенобарб Понтифекс Максимус и Крас Оратор бяха принудени от патронатните си връзки със Сервилий Авгура да поддържат подсъдимия.

Разбира се, никога повече на Форума не се появи онова безчетно множество, с което беше започнал и завършил краткият път на Сатурнин към славата и властта. И все пак традиционните кибици си бяха там, а пък и вече се бяха научили да отстояват интересите си, когато трябва, и с юмруци. Този път настроенията сред публиката бяха осезаемо в полза на братята Лукули, които нямаше да пропуснат да използват този коз. Варон Лукул, по-малкият от двамата, си беше сложил за пръв път тога броени дни преди процеса, а дори и осемнайсетгодишният Луций Лукул още не бе започнал да се бръсне. Агентите, които двамата бяха пратили сред тълпата, не пропускаха да шепнат пред любопитните уши, че бедните младежи тъкмо били научили вестта за смъртта на баща си и че занапред само на тях било дадено да защитават честта и достойнството на почтената и благородна фамилия на Лициний Лукулите.

Понеже съдебните заседатели бяха все конници, те от самото начало си бяха казали, че правото е на страната на Сервилий Авгура, който беше тъкмо един от тяхната страна, издигнат на политическата сцена единствено благодарение на патрона си Ахенобарб Понтифекс Максимус. Но дори след попълването състава на съдебните заседатели Сервилий Авгура реши, че ще е по-добре да реши въпроса със сила, и на свой ред нае бивши гладиатори да разтурят трибунала. Но не успя. Цепион и Метел Пий бяха по местата си и заедно с приятелите си сенатори набързо изтикаха гладиаторите извън съда, убивайки за всеки случай един от тях. Заседателите ясно разбраха смисъла на това послание и се приготвиха да изслушат с по-голям интерес обвинителните речи на братята Лукули.