Алис Хофман - Пазителката на гълъбиците

Тази година празнуваме Благословията на слънцето, защото величествената сфера е на същото място, на което е била по време на сътворението, когато Бог е създал доброто и злото, насищайки света ни и с двете, в същия час, в който е сътворил света и ни е извел от мълчанието, за да можем сами да правим избор. Яздим бялото магаре, което гледаме в обора. С Ревка се грижим добре за животното, за да е готово, ако трябва да заминем внезапно нанякъде. Нашият народ никога не е сигурен кога ще му се наложи да напусне мястото, където живее. Всичко ценно и важно носим със себе си и е най-добре да не се привързваме много към дребните неща.

Йона е красиво дете, въпреки че със светлата си коса и сивите очи не прилича изобщо на майка си. Но също като нея е привлечена от водата. Нямаше да мога да я удържа, дори да се опитах. Като малка я намирах да си играе във фонтана в двора ни, сред рибите. Те не се разбягваха, а се събираха около нея, както гълъбите някога идваха при мен. Водата бе нейната стихия, която тя споделяше с Шира. Майка й бе направила всичко възможно, за да доведе това момиче в света, макар да бе прекалено рано, за да бъде в безопасност. Шира кървеше толкова силно след раждането, че нямаше да оживее дори ако Ангелът на смъртта не вървеше сред нас в онази ужасна нощ. И двете знаехме, че ще стане така, след като изпи отварата от седефче и застана над пушека, за да предизвика преждевременното раждане. Тя отдаде живота си, за да може Йона да има свой. На тези, които казват, че Вещицата от Моаб никога не е обичала никого и е била егоистка, мислеща единствено за своята съдба, мога да кажа само, че тя бе погубена от любовта, но и бе възродена от нея, и че остави нещо прекрасно на този свят — дете, което обича да стои под дъжда.

Босите ни крака потъват в калта, докато изминаваме пътя си към водите на Нил. Реката е мастиленосиня. Има остри, зелени тръстики и из въздуха се носи ароматът на балсам. Жените перат дрехите си и ги оставят да съхнат върху камъните по брега. Мъжете дърпат лодките си, повдигат ги на раменете си и по песъчливите пътеки ги отнасят навътре на сушата. Вървим, докато забележим сенките на сребристите риби да плуват покрай нас. Докато здрачът се спуска, запалваме свещ върху лотосово листо, което се понася по течението, а ние го гледаме как изчезва в мрака. Това е причината, поради която сме тук: за да благодарим на нашите майки. Те ни наблюдават от мястото, където някога ще отидем и ние, когато се присъединим към тях в света, който очаква всички ни.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7074

Издание:

Алис Хофман. Пазителката на гълъбиците

Американска. Първо издание

ИК „Кръгозор“, София, 2012

Редактор: Ива Колева

Коректор: Ива Колева

Консултант: проф. д.ф.н. Мони Алмалех

ISBN: 978-954-771-295-9

Зилотите са фанатици и непримирими врагове на римляните. Най-радикалните и смели зилоти се обособяват в отделна фракция и са назовавани от римляните с прозвището сикарии (на латински: sicari), т.е. убийци. — Б.пр.

Делоникс регия, наричано още „Огнено дърво“; смята се за едно от най-красивите цъфтящи дървета в света. Отличава се със своите огромни, огненочервени цветове. — Б.пр.

Талет — правоъгълен еврейски молитвен шал с по 39 усукани ресни в четирите краища; символиката на числото 39 означава „Бог е един“. — Б.пр.

Соленото море — така в Библията и в древни времена е било известно Мъртво море. — Б.пр.

Едом — Земята на Едом, която първоначално се простирала по южното крайбрежие на Мъртво море до Елатския залив на Червено море. Известна още и като Идумея. Названието й произлиза от Исав (наричан Едом), брат на Яков (Израел). — Б.пр.

Празникът на шатрите — продължава осем дни и напомня за скитанията на евреите след извеждането им от Египет. Това е и празник на есенното плодородие. — Б.пр.

От Книга Песен на песните от Соломона. гл.1,14. Всички цитати от Библията са по изданието на Св. Синод, 1993 г. — Б.пр.

Содомска ябълка — Calotropis procera — дърво, на което камилите понякога ядат листата, но за хората е силно отровно; смята се, че е единственото оцеляло от Содом, след като Бог разрушил града. — Б.пр.

Известна сред древните народи с различни имена — Иштар, Истар, Астарта, Анунит, Нана; отъждествявана с гръцката Афродита и др. — богиня на плодородието и плътската любов. — Б.пр.