Холи Блек - Тайната на Лусинда

— Всичко ще се оправи — успокои го той. — Ще я намерим.

— Виж какво, не се разстройвай толкова — каза Мелъри и дръпна един конец, който се беше разнищил от подгъва на пуловера й. — Може пък да е за добро.

— Не, не е за добро — поклати глава Джерард. — Дори ти би трябвало да го разбираш, че не е за добро. Не можем да върнем нещо, което нямаме, нали? Духовете не са повярвали на леля Лусинда, когато им е казвала, че книгата не е в нея. Няма да повярват и на нас.

Мелъри сви рамене и не каза нищо.

— Аз мислих за това — обади се Саймън. — Леля Луси каза, че баща й ги е напуснал. Но щом книгата е останала в библиотеката, той може би не ги е напуснал нарочно, а се е случило нещо непредвидено. Леля Луси каза, че той никога не би тръгнал без книгата.

— Ако искаш да кажеш, че духовете са заловили Артър Спайдъруик, те щяха да го изтезават и той сигурно щеше да им каже къде е книгата. Но тя беше в тайната библиотека, а не при духовете.

— Може би Артър се е измъкнал, преди да успеят да го хванат — предположи Мелъри. — Затова леля Луси е поела последствията. Освен това си мисля, че Артър сигурно е знаел за исполина.

— Ако е знаел, не би могъл да си тръгне и да остави леля Луси и майка й. Артър Спайдъруик не би могъл да постъпи така — възрази Джерард, но си даде сметка, че и той самият май не си вярва.

— Предлагам да спрем — стана Саймън. — Каквото и да решим, може да не е вярно. По-добре да нахраним Байрон. Той сигурно е огладнял, а ние ще престанем поне за малко да мислим за книгата.

— Точно така, чудовището в бараката ще ни помогне да забравим книгата за чудовищата — засмя се Мелъри.

Джерард я погледна.

— Съжалявам, че поисках да те ударя.

Мелъри разроши косата му и се изправи.

— Удряш като момиче — засмя се тя.

— Не е вярно — засегна се Джерард, но все пак стана и тръгна след нея и Саймън.

На масата в кухнята лежеше лист стара, пожълтяла хартия. Джерард приближи и погледна.

Листът беше издраскан с някакви криволици.

— От Малчо е! — извика Джерард. — Написал ни е цяло стихотворение. Слушайте.

Той започна да чете.

— Майчице, той наистина е вбесен! — възкликна Саймън. — Но едва ли е разкъсал книгата. Само ни дразни, защото е ядосан.

Джерард изпитваше едновременно облекчение и ужас. Слава богу, книгата не беше в гоблините, а в Малчо, но наистина ли Малчо я беше унищожил?

— Знам какво да трябва да направим, за да умилостивим Малчо — обади се Мелъри. — Ще му дадем топчетата на леля Лусинда.

— Ще му оставим и бележка. — Саймън обърна листа и започна да пише на гърба му.

— Какво пишеш? — попита Мелъри.

— Че се извиняваме.

Джерард погледна бележката и поклати глава.

— Не вярвам, че тази бележка и няколко стари топчета ще свършат работа.

— Не може вечно да е ядосан — сви рамене Саймън. — Все някога ще му мине.

Джерард се страхуваше, че Саймън греши.

Когато влязоха в старата барака за каретите, Байрон спеше. Дишаше тежко, а под затворените клепачи очите му се движеха бързо.

Саймън реши да не го будят, затова оставиха чиния с месо до човката му и се върнаха в къщата. Мелъри предложи да играят на монополи, но Джерард отказа. Не можеше да прави нищо друго, освен да мисли за книгата. Малчо явно я беше скрил, но къде? Джерард крачеше напред-назад из стаята и се мъчеше да измисли нещо.

— Не може да е в стената — рече Мелъри и седна на дивана с кръстосани крака. — Много е голяма. Не може да я натъпче в стената.

— В къщата има много стаи, в които дори не сме влизали. — Саймън също се настани на дивана до сестра си. — Има безброй места, където даже не сме надниквали.

Джерард рязко спря.

— Чакайте. Книгата може да е под носа ни.

— Какво? — не разбра Саймън.

— Може да е в тайната библиотека на Артър Спайдъруик. В нея има толкова книги, че никога няма да забележим сред тях нашата.

— Прав си! — скочи Мелъри.

— Аха! — съгласи се и Саймън. — А дори и да не намерим книгата там, кой знае какво друго може да открием.

Тримата се качиха на горния етаж и отвориха вратата на шкафа за бельо. Джерард застана на колене и през тайния вход под най-долния рафт пропълзя в библиотеката на Артър Спайдъруик. С изключение на мястото до входа, където висеше портрета на прачичо им, по всички стени отгоре до долу минаваха лавици с книги. Въпреки че бяха идвали в библиотеката няколко пъти, повечето лавици все така си стояха покрити с дебел слой прах — доказателство, че са прегледали много малко книги.