Петър Бобев: Калиакра

Калина само я посочи на войниците:

— Вържете я!

Те се подвоумиха. Ала накрай не устояха на властния й поглед.

— А сега с княза на каторгата! — заповяда Калина.

Двамина положиха ранения върху носилка, други двама повлякоха вързаната девойка.

Калина пристъпи, коленичи до носилката. Приведе се и леко докосна с устни челото му. И макар че той нямаше да я чуе, прошепна му:

— Ти се срамуваше от мен! Дай боже някога да се гордееш!

Стана и изтича към кулата. Свика девойките при себе си и с плач ги запита:

— Що ще речете, девойки? Да се пожертвуваме ли, сестрици, себе си оброк да дадем само да спасим народа: майките, бащите и братята си. Инак няма да ги пусне стръвникът. И тях, и нас ще изколи. Защо да гинем мърцина? Защо със смъртта си да не избавим от смърт другите?

Тя ги огледа една подир друга с премрежени от сълзите очи. Като светици всички бяха готови да тръгнат към своята голгота. А нямаше нужда от всички. Само четиридесет искаше насилникът.

Калина избра дружките си по орис — за безсмъртието. Избра само тия, що нямаха и майка, и баща. А наспорил бе бог злочестата българска земя със сираци.

Все тъй разплакани, девойките се изреждаха да я целунат по бузата. И тъй мълчаливо всяка себе си обричаше — и не на смърт, а на позор, що за тях беше по-тежко и от смъртта.

Ала за близките, за майка и братя, и на тази жертва бяха готови.

Със стиснати юмруци Калина се качи на кулата. Евнух бей още не си бе отишъл. Разиграваше коня си.

— Слушай, беим! — извика го Калина. — Хасан бея не можем да ти дадем. Не е в твърдината. На, клетва изричам пред бога за това!

И се прекръсти.

— Ала себе си и другите девойки ще дам! Прави с нас каквото щеш! Едно само искам. И ти клетва в името на аллаха да дадеш, че ще пуснеш народа от града. Да иде, където поиска.

Евнух бей не се бе надявал на тъй лека развръзка. Почти зарадван, той отвърна бързо с ръка на сърцето:

— На, и аз клетва се заклевам! Никого с пръст няма да докосна. Всеки да иде, където си ще. Само ще огледам сред тях да се не измъкне и Хасан бей.

Калина се провикна:

— Щом е тъй, беим, изтегли си войската от друма! Да не плаши хората. А ние ще те допуснем в крепостта, когато бежанците се изгубят зад баира.

Евнух бей пак положи десница на гърдите.

— Клетвата повтарям! Ще пусна раята!

В обсадения град изведнъж настана тягостна възбуда.

С плач и вайкане, със сълзи и скърцане на зъби народът се изправи пред Главната порта, нарамил кой каквото сварил: дисаги с храна, стомна с вода, вързоп с дрехи. Кърмачките понесли в цедилки на гръб невръстни рожби.

Жените плачеха и простираха ръце към стената, където стояха с лице към врага облечените в желязо девойки, вцепенени от мъка и от гордост пред собствения подвиг. Мъжете дърпаха жените си, забили зли погледи в земята като добичета, кога се напъват да разкъртят с ралото спечената от засуха пръст.

Поеха редом с всички и оцелелите пирати, бунтарите от асеновата каторга. С тях и Радул Влаха. Къде другаде можеха да се дянат? Само към Хема? Ордите на Мурада сега гонеха към Влашко разбитите останки на Владиславовата рат. Нейде сред Хема, в непристъпните му дебри, щяха да забият стожера на новото си гумно. Хем — последната твърдиня на Българщината, непокореното царство на българите, макар и без цар.

Мостът се спусна със зловещо проскърцване, като че ли и той изплака болката на изоставения град. Множеството премина отвъд с хлипане и стонове, източи се към полето. А пред всички, с кръста в ръка, с епитрахила през рамо, с черковната хоругва, понесена от клисаря, без калимавка, разрошен, с пресъхнали от болка очи, закрачи поп Ставрос, запътил се и той към примамното видение на свободата свободно да се моли на своя бог.

Девойките вдигнаха отново моста, щом излезе и последният бежанец, изправиха се на стража, готови да подхванат боя, ако нечестивците нарушат дадената дума. Не видяха, че освен тях още един човек бе останал скрит зад протката на Привратната кула. Бальо Купеца бе решил да изчака турците, та лично да издаде на Евнух бея къде е скрито имането. Тъй да изкупи и своя живот, и честта на дъщеря си Калиопа. А ако може — да запази и имота, и богатството си.

А турците стояха край пътя мирни. Изчакваха човешката върволица да се източи в далечината.

Изкусен в лечебната хирургия беше бръснарят на абат Алдо Аскони. С помощта на болярката Звездена, на нейните сръчни ръце, успя да пресече треската на ранения. С мазила спря напълно кървенето на раната, с настойка от билки, наливана с грижливо търпение в устата му, скоро го освежи.