Петър Бобев - Калиакра

Княз Асен отвори очи. Озърна се учуден.

— Твърдинята? — пошушна той глухо.

Звездена отвърна:

— Държи се.

— А ние? Къде сме ние?

— На генуезка галера.

— Защо?

— Калина те изпрати тук. За да те спаси… Вързана отпрати и мене с теб. Да бъда при теб. И още туй рече: „Асене, ти се срамуваше от мен. Дай боже някога да се гордееш.“

Асен отпусна клепачи. Само равното му дишане издаваше, че е жив, че най-страшното е преминало.

Бръснарят влезе с лека стъпка, безшумен и покорен като всеки слуга. Опипа пулса му и се усмихна.

— Кои сте вие? — запита шепнешком Асен.

Бръснарят отговори:

— Част от флотата на негово светлейшество папа Евгени IV, изпратена в помощ на благословения от бога кръстоносен поход на крал Владислав III Ягело.

Една сълза избликна в окото на Асен.

— А вие не знаете ли — почти простена той, — че Владислав загина? Че христовото войнство бяга…

Ръката на бръснаря трепна. Той предложи на болния чаша топло вино, подсладено с мед. После изскочи набързо от каютата.

Само след няколко минути вътре влезе синът на кардинал Доминико Аскони, в пълни рицарски доспехи, но гологлав и безоръжен, както подобава на свещеник-боец, само е един сребърен кръст на гърдите.

Абатът благослови с ръка и седна на малкото столче.

— Да благодарим богу, че оздравявате! — почна той. — Това ми дава смелост да говоря с вас.

— Аз също ви чаках, отче! — пошепна Асен. — С молба към вас лично и към вашето християнско човеколюбие.

— Кажете, княже! Слушам ви.

— Горе… В Калиакра… Народът ми гине… Тиранинът беснее… Помогнете! Вземете жителите на Калиакра! Спасете ги в името на кръста!

Докато слушаше измъчения шепот на ранения, Алдо Аскони кимаше съчувствено с глава.

Накрая той рече:

— Ще го сторя! Това е мой християнски и рицарски дълг. Но преди това и аз искам нещо от вас.

Князът го изгледа нетърпеливо.

— Ето що, княже! Негово светлейшество папата получи вашето мъдро писмо. И прати в помощ на изстрадалия български народ помощ по суша и по море. Но сатаната разстрои плановете на светия отец. Какво ни остава да сторим сега? Да бягаме ли, да натоварим само калиакренците? Или ведно с това да отнесем и богатството на тоя град?

Той зърна мярналата се сянка на съмнение в очите на болния. И побърза да добави:

— Бъдете сигурен, това не е последният поход. Светият отец, целият християнски свят няма да намерят покой, докато не очистят страната ви от тая антихристка напаст. Още догодина папата ще отправи насам нов поход, още помощен, по-всестранно подготвен. Ала за това трябват средства, огромни разходи. По липса на пари крал Владислав не можа да сбере толкова наемници, колкото бяха нужни за делото. С вашето богатство това може да се осъществи. Може да се насочи цялото христово рицарство, та да помете сарацинската сган.

— Какво искате, отче? — пошепна Асен.

— Незабавно, преди сарацините да завземат крепостта, ние да натоварим Лизимаховата съкровищница на кораба. Да ги преварим. Чух, че и султан Мурад е научил за нея. И султан Мурад бърза…

Мълчала досега, Звездена се вмеси в разговора:

— Преди да оправяме бъдещето, нека да се погрижил за сегашното. Стотици мъже, жени и деца умират, всяха загубена минута носи гибел сред моите съграждани.

Тя скръсти молитвено ръце.

— Отче, спасете първо хората! После искайте всичко каквото ви е угодно!

С тих глас абатът отвърна:

— Не, дъще моя! Защото докато ние опразваме крепостта, турците ще завземат носа. Ще ни преварят. Нужни ни са само час-два. За толкова време такава цитадела не пада. Дни и седмици издържа тя…

Асен все се двоумеше.

— Жал ми е за хората, отче, че гинат мърцина. Защо пък да не почнем едновременно да товарим и златото, и хората?

Видял, че е постигнал целта си, че е убедил княза толкова лесно, Алдо Аскони заговори с още по-кротък, съчувствен глас:

— Аз имам заповед от негово светлейшество. И тая заповед е недвусмислена. Мога да ви я покажа — само да отнеса златото. Друга флота начело с кардинал Франческо Кондолмиери има бойните задачи. Ала въпреки всичко, ще наруша заповедта, ще поема тая отговорност. Само че едва след като изпълня пряката си задача.

Асен не устоя пред тая кротка упоритост. И той склони.

— Само че по-бързо! Заради хората, които мрат…

Галерата на Алдо Аскони приближи отвесната грамада на Калиакра. От борда скочи роб гмурец, пусна се два пъти безуспешно под водата. На третия път изчезна. Когато след десетина минути отново се върна, в ръцете му искреше шлем от чисто злато.