Петър Бобев - Калиакра

— Врагове на измаелтяните ли са тези, месер Андреа?

— Сега да, мадона!

— Това значи, че са наши съюзници. Като съюзници ще ги помолим да ни пуснат.

Бранко се съгласи начаса. Кой по-лесно, кой по-трудно, склониха и останалите. Тогава галерата се запъти право към флагманския папски кораб, развяла сигналния флаг за преговори. Скоро се озова в средата на мощната флота. Отвред я обградиха тежките бойни кораби, настръхнали с тараните и метателните си машини, с готовите абордажни куки и зиналите на бака бомбарди — както глутница овчарски песове с шипести ошийници обгражда вълк единак.

Бранко се разтревожи: и заради обира на доминиканеца с индулгенцията, и заради римското си приключение.

Ето, тия бяха венецианските галери, развели флагове с лъва на свети Марко. До тях плющяха знамената на византийците с двуглавите орли. Ядрото на флотата образуваха осемте папски галери с кръстосани ключове и тиара по знамена и щандарти.

Бранко заповяда да свият платната, да отпуснат веслата. И само тъй, добила тласък отпреди, галерата продължи да се хлъзга напред, насочвана умело от кормчията си.

Спря на хвърлей от адмиралския кораб. Бранко скочи в спуснатата лодка и се отправи към него. Изкачи се по въжената стълба. И горе, на борда, придружен от тълпа оковани в желязо бойци, беше отведен на разкошната кърма, където под балдахин от червено кадифе седеше адмиралът, кардинал Франческо Алберто Кондолмиери, целият облечен в блестяща броня. Църквата позволява на своите първенци да ръководят бойни действия, само че без оръжие. Духовникът няма право сам той да пролива кръв. Най-многото за лична защита може да носи бойна тояга. Адмиралът на такава ескадра нямаше нужда и от тояга, стигаше му неограничената власт над живота и душите на бойците му.

Бранко Дугуня коленичи и се прекръсти. После остана така в очакване да го запитат.

— Стани, чадо! — подкани го кардиналът. — И разкажи кой си и с каква молба те е отправил към мене бог!

— Ваше преосвещенство! — заговори Дугуня. — Аз съм капитан на търговски кораб под генуезки флаг.

Адмиралът-кардинал огледа полюляващата се на вълните пиратска каторга. Въоръжението й, стегнатата дисциплина на екипажа, разкошните облекла издаваха ясно предназначението й.

— Това не е толкова важно! — махна той с ръка. По-важно е другото, което ще кажеш!

— Аз съм сърбин, ваше преосвещенство. А жена ми (Той не намери как другояче да я представи) — българка. Нашите народи нямат други вратове освен сарацините.

— Значи сме съюзници! — усмихна се кардиналът. Това ли искате да подчертаете?

— Така е, ваше преосвещенство. Затова ви моля за разрешение да премина в Проливите.

— Къде отивате?

— Към Калиакра.

— Цел?

— Бащата на жена ми е затворен там. Ще опитаме да го освободим.

Кардиналът премисляше, не беше толкова доверчив. Но в тоя пират, а нямаше съмнение, че е такъв, имаше нещо, на което можеше да се довери, макар че знаеше добре — не всеки българин, не всеки сърбин беше сарацински враг.

— Слушай, чадо! — рече той накрая. — Ще бъда откровен като теб. Крал Владислав 111 Ягело е повел нов кръстоносен поход. Моята задача е да завзема Хелеспонта. Та султан Мурад да остане в Анадола, където се оттегли с армията си след Сегединския мир, да не премине в Европа. Тогава Владислав ще успее да разбие турските сили на полуострова. Те са малки. Ще успее да освободи страните ви.

Бранко го слушаше със светнали очи.

За беда — добави кардинал Франческо — не ни се удаде изненадата. Сарацините бяха научили новината. Султан Мурад опита да мине през теснината. Ние му попречихме. Тогава той поведе своята паплач на север все покрай Мраморно море. Няма съмнение, ще направи опит да се прехвърли другаде.

Дугуня не се стърпя:

— Тогава защо стоите тук? Защо не го следвате?

— Това е лошото! — поклати глава кардиналът. — Халил паша постави артилерия по двата бряга. Спря ни. Ей това е чудното, удивителното. Откъде получиха канони и бомбарди? Ние не допускахме, че имат.

Той замълча, докато отново събере мислите си.

— Ще ви пусна. Но ви предупреждавам — опасно е. А като съюзници, нали е така, ще ви поискам услуга.

— Вашето желание е заповед за мен — съчини рицарското си съгласие пиратът. — Кажете ми какво трябва да сторя!

— Ето какво! В Пера при Константинопол е генуезката флота. Дожът на Генуа и Съветът на десетте дадоха обещание да участвуват в похода. Предайте им това, запомнете го! Да пазят Босфора, да не допуснат нито един кораб на Мурад да превози войски на полуострова. Сега разчитаме само на тях. Аз ще остана тук. Ако Мурад се върне и отново опита да премине при Галиполи или Чанак-кале, с целия риск ще навляза в теснината да му попреча. Ще унищожа и бреговите му оръдия. Ще дебаркирам войски и на суша. Засега още не бива. Преди да достигна Мраморно море, сарацинските бомбарди може да потопят половината ми флота.