Петър Бобев - Калиакра

— Ти на папата ли разчиташ? — подметна Дугуня. — А знаеш ли какво иска папата? Пари и власт. С война срещу сарацините не се печелят пари и власт, само се губят.

— А кръстоносните походи?

— Не си ли чувал какво говори народът? Никой папа не е и помислял дори да освобождава гроба господен. Само пари са събирали, а са пращали по няколко галери с плячкаджии и налудничави. Слушай, Асене, не разчитай на папата! Не мисли той за нас.

Асен поклати глава.

— Дори да е истина, друг избор нямам, брате. Един човек сега може да поведе християнския свят срещу османлиите. Кой друг ще се бори? Константинопол ли? Та той е като отрязана глава. Без тяло, без ръце, без крака. Виждал ли си отрязана глава? Как мига, как опитва да отвори уста, да моли ли, да прокълне ли? Това е Константинопол. Само папата може да помогне. Ако поиска…

Той се наведе да му пошушне:

— Вярвам, че ще иска. Дай пергамент и перо!

Трудно се намират такива вещи у пирати, ала дон Рикардо, който се бе наел да води и сметките на кораба, успя да намери един стар ръкопис и да изличи написаното. С паче перо, което топеше в оловната мастилница, князът написа молбата си до папата. Написа я на един дъх. Та една ли само нощ бе съчинявал посланието си наум? Описа теглото на народа и готовността му да се вдигне при първия знак, стига някой да му дойде на помощ отвън. Спомена, че знае колко пари поглъща такова богоугодно дело и че тъкмо за това той, княз Асен, внукът на княз Иванко Добротицовия, се осмелява да смущава наместника на свети Петър на земята.

Асен се усмихна:

— Надявам се да го склоня. Обещавам и нему цялата пещера със злато. Но и него предупреждавам, че ще го получи само там, в Калиакра, след като прогони турците.

Натопи пак перото и така дописа посланието си:

„Ваше Светещейство, за да не бъда голословен, по приносителя Ви изпращам един скъпоценен потир, взет от съкровището на Лизимах, и го подарявам на преславната катедрала Сан Пиетро. Целият български народ, всички поробени християни, очакват Вашето застъпничество пред бога, очакват Вашата сила, която да ги избави от страданията.“

— Ще ли ни помогнеш, брате? И на българи, и на сърби, и на гърци, на всички? Ще ли му отнесеш това писмо?

Бранко прехапа устна. Така правеше винаги, когато вземаше важно решение.

— Ща, братко! Та нали заради измаелитите и аз се скитам по морята да си търся гроба. Само ще трябва с нещо да позалъжа соколите. Печалбари са те, не биха тръгнали без печалба чак за Рим, в устата на акулата сами да се натикат.

Той прибра писмото и скъпия дар. Скри ги в тайното скринче, което само капитанът знае, и излезе на палубата. Там двамата се прегърнаха. После Асен тръгна към трапа. Вече беше стъпил на него, когато изтича Калина със зачервени от плач очи.

— Искам и аз!

— Къде? — сопна се той.

— С теб. В Калиакра. При тате…

Тогава пристъпи и Бранко.

— Това ли беше твоята дума, Калиакра? Нали се врече ма мен?

— Врекох се, ако ти го беше освободил.

И направи втора колеблива крачка.

Асен я спря със смръщени очи.

— Не!

И продължи. Вече от своя борд додаде:

— На бай Бояна аз ще помогна. Не ти, която…

Не се доизказа. Даде знак. Моряците издърпаха мостчето, гребците насядаха по пейките, запяха и размятаха веслата.

Изправена, вцепенена, с искрящи от омраза очи, Калина стоеше загледана в отминаващата каторга…

Свечеряваше се. Неусетно небето се покриваше с черна облачна завивка, като довеян от вятъра дим на гигантско огнище. А отдолу, под това грозно небе, искреше морето в най-невероятни изумрудени сияния.

Девойката прошушна през стиснати зъби:

— Дано набучи и твоята глава на кол!

Изхлипа и побягна към каютата си.

Турската каторга успя да избяга. Асен не можа да я настигне със скърпените си от чували платна, макар че я гони цяла нощ. Не я изгуби, защото месечината грееше като ден. То беше лудо преследване. Вързана за мачтата, Звездена чакаше с тръпнещо сърце изхода на тая гонитба, на която не можеше нито да попречи, нито да помогне. Тя бе зърнала само пиратския капитан. Но беше сигурна. Това можеше да бъде само княз Асен. Никой друг не би устоял, би се отказал отдавна. Струваше й се, че ще полудее от учестения бумтеж на тъпаните, от плясъка на веслата от свистящите удари на бичовете. Отгоре не се виждаше какво става на греблата палуба, ала от долетелите подвиквания на надзирателите, от подтичването на ковача девойката се досещаше, че мнозина от робите не бяха издържали и трябваше да ги изхвърлят през борда, а на тяхно място да приковават нови.