Петър Бобев - Калиакра

— Ти знаеш ли? — изсумтя беят. — Че татко ти е хайдук, а? Знаеш ли, че са го сбарали върху черешата на субашията Хасан? Череши му се прияли. Знаеш ли, че аз заповядах да приковат с нож за дървото крадливата му ръка? Знаеш ли?

— Знам!

— Тогава защо го отвързваш?

Момчето наведе очи.

— Баща ми е, беим!

Беят кипна:

— Затуй значи! Тогава, щом като си такъв добър син, и теб ще прикова до него!

И се обърна към чаушите:

— Водете го!

Кадъ Мустафа се надигна с мъка.

— Не давам! Не давам заради човещина човек да затриваш! Затуй че синът милее за бащата…

Окото на Евнух бей не трепна.

— Водете го, ви думам! — натърти той и стражите отмъкнаха новия осъден.

После се обърна към Кадъ Мустафа:

— Казах ти, кадъ, не се бъркай! Гледай си кефа! Аз бъркам ли ти се в пиянството?

— Пия заради такива като теб, да знаеш! Такива като теб ще разклатят Високата порта. Преди тебе българите сами идваха да се потурчват, по цели родове…

— Стига сме потурчвали! — извиси глас Евнух бей. — Кой ще копае после, като всички станат правоверни аги? Казах, не се бъркай!

Кадъ Мустафа поклати упорито глава.

— Ще се бъркам, беим! Защото аз милея повече за Османовия ред. С него османците победиха. На реда ни се подчиниха кафирите. Защото и най-лошият ред е по-добър от безредието. А преди нас тук имаше бъркотия. Не ги карай да ни намразят, да се бунят!

Беят вдъхна дълбоко уханието на розата, която държеше между пръстите си.

— Слушай, кадъ! Френките поискаха мир в Едирне. Ама аз знам. Лъжовен е този мир. Гласят се проклетите неверници: и Унгурус, и Чех, и Немчу, и Латин, и Аламан, и Босна, та и Влад Дракул от Ефляк. Всички се сдушват. Гласят се да ни изколят. На джамиите ни камбани да окачат. И тогава, когато трябва силен султанлък, ти размирваш народа, все хайдути закриляш.

И потърка подбрадника си.

— Та не знам дали и ти не си от тях. Отколе съм слушал, че си стар душманин на падишаха (Нему живот и здраве хиляда години!). Ферман имам, султанска наредба, да те хвърля в хапуса. Ама все отлагах, белким ти дойде акълът. Ала не миряса ти. И махзар си пратил срещу мен. И туй знам, кадъ…

Обърна се към онбашията:

— Хайде, Юмер! Откарай и негова милост при кафирите, при Иван Дъба и Боян Кръчмаря!

Уплашен, пребледнял от уплаха, през вратата влетя някакъв тъмничар и се простря в краката на Али бей.

— Милост, беим!

— Какво има? — сухо запита беят.

— Звездена, болярката Звездена…

— Какво бре, кьопек?

— Срязала си вените. Счупила паницата и с парчетата…

Евнух бей скочи.

— Хекиминът! Да прави, да струва — жива да я запази! Умре ли Звездена, той да не ми се мярва!

Кадъ Мустафа се спря на прага. Вдигна ръце към небето.

— Машалла! — прошепна той с възхитени очи. — Право рече момичето. Не е родена Звездена за мамка!

Кардинал-канцлерът беше болен. Напоследък нещо ставаше с него, залежа се. Кардинал Доминико Аскони вече редовно го заместваше. И какъвто си беше прозорлив и съобразителен, докато го заместваше, току-виж, че съвсем го изместил. На светия отец допадаха красноречието и остроумието, широкият поглед на заместника. По това време, когато много кардинали не умееха да изкарат докрая една месса, присъствието на тоя умен, изкусен помощник вдъхваше вяра у уморения папа, разсейваше колебанията и съмненията му.

В приемната на Ватиканския дворец — стара, скърцаща постройка, която би трябвало отдавна да съборят — до тесния прозорец седеше зад масата си кардинал Аскони; а на стола срещу него, с гръб към вратата, се бе изтегнал синът му абат Алдо Аскони, който официално минаваше за негов племенник. Кардиналът, както често ставаше напоследък, беше раздразнен. А синът му все едно не чуваше ни дума от поученията и закачките му. Гледаше върховете на модните си обувки и ту приближаваше, ту раздалечаваше острите им носове.

Кардиналът удари по масата с длан.

— Алдо, най-сетне разбери! Ти не си какъв да е разгулник от бордеите. Време е да се загрижиш за бъдещето си. Не те карам да ставаш отшелник, да се мериш по святост с Франциск от Асизи. Живей си, но потайно! Поучи се от братята монаси!

— Но какво от това, отче, че си попийвам, че имам държанки? Единствен аз ли съм такъв? Та нали по-предишният папа Йоан XXIII и той в един манастир е живял с триста калугерки? По-свят ли да бъда от един папа?

Кардиналът сложи пръст пред устните си.

— Млък! За такива думи светата инквизиция изпраща направо на кладата. А оттам и аз нямам власт да те измъкна.