Петър Бобев - Калиакра

Бранко съсече на място бомбардира и се хвърли напред. Защото една дузина юначаги, обкръжила капитана си, продължаваше да отбива всички пиратски атаки.

Дугуня изсвири с уста и нападателите прекратиха боя. Тогава той се провикна:

— Я приберете ножчетата си!

— Ела ги вземи! — отвърна генуезкият капитан.

Бранко се изсмя:

— Стига глупости! Обещавам да ви пусна живи и здрави. Само златото и скъпоценностите ви искам. И да ми благодарите, че ви освобождавам от тежката грижа да пазите богатството си. Сега вече никой няма да ви закачи, ще си плавате спокойно…

Капитанът отсреща го прекъсна:

— Ако си мъж, ела да се бием!

Бранко сви презрително устни:

— Кучешки твари! Пазите господарите си, които ви хвърлят огризките.

— Ние имаме чест! Не сме мръсни пирати.

— Чест и закони — измислици на господарите. Залъгват ви, та да им пазите награбените богатства. Това е вашата чест — чест на кучета!

— А ти какъв си?

— Аз съм свободен човек.

И даде знак.

Два капака на фалшборда се отместиха и оттам надникнаха дулата на две бомбарди.

— Ако не се предадете, ще потопя кораба. Тогава господарите ви ще загубят не само стоката, ами и кораба си, и гребците. Избирайте!

При тая закана генуезците отпуснаха ръце. Един пират най-първо претърси каютата на монаха. Прибра Бранковата торбичка и още една подобна на нея.

А доминиканецът не спираше да се вайка и да кълне:

— Божият гняв ще ви настигне, измамници!

Дон Рикардо го блъсна настрана.

— Млъкнете, отче, че иначе ще ви скъся с една глава. Силата на вашата индулгенция ще опрости и тоя мъничък грях.

Скоро пиратите пренесоха на своя кораб сандъка с парите на генуезките търговци. После опразниха трюма от топовете флорентинско сукно и генуезко кадифе, съдовете от венецианско стъкло — все скъпи стоки за новите владетели на Мала Азия. И кожи от Московитското княжество — за италианските нобили. Стоката пак щеше да стигне до предназначението си, само че през ръцете на пиратите.

Най-сетне капитан Бранко изсвири. Хората му отстъпиха на своята галера. Издърпаха мостчетата, откачиха абордажните куки. Гребците натиснаха обратно веслата. Двата кораба се разделиха, разстоянието помежду им взе да нараства и когато вече беше станало повече от един изстрел, генуезката бомбарда изтрещя още веднъж. Гюллето й удари фалшборда. Една откъртена дъска удари пиратския капитан в главата и го простря в безсъзнание на палубата. Неколцина го пренесоха в каютата му, а Калина коленичи до леглото му да го превърже.

Тъкмо когато генуезците се изгубваха зад хоризонта, а пиратите опитваха да вдигнат прекършената мачта, наблюдателят извика:

— Турска галера по курса ни!

Направила превръзката, Калина изскочи навън. Наистина, насреща им се носеше с бързо размахани весла турски кораб. На кърмата се вееше гордо зеленото знаме на пророка.

Тревожно подозрение прониза съзнанието й. Тя не знаеше, че Бальо Купеца бе обадил къде е избягал княз Асен. Не подозираше и другото — че Секуза бе разправила на Фирузбейоглу от Никопол всичко, което бе изтървал боилът Семир в бълнуванията си; че Фирузбейоглу пък бе изпратил до Евнух бей вестоносец, който бе сменявал конете си всеки два часа. Отде можеше да знае, че Евнух бей е пуснал корабите си да претърсват морето, да открият „Санта Агнеса“ и с добро или със зло да му доведат Хасан бея, та от него да разбере къде е тая златна пещера.

Калина позна каторгата на Асен. Че само веднъж ли я бе чакала да се зададе откъм кръгозора?

— Бързо! — извика тя — Назад!

И пиратите, без да се досетят, че не тя е капитанът, изпълниха заповедта й. Така е винаги. Който пръв съобрази, който пръв вземе решението — изведнъж спечелва доверието на множеството. Корабът зави рязко надясно, после се втурна към изток.

Скоро се разбра, че не ще им избягат. Силата на пиратските весла не можеше да се мери с турските весла и принадената сила на вятъра в платната им. Не помагаше нищо: нито камшиците, нито винената попара. „Санта Агнеса“ изоставаше. Тъй човек опитва да бяга насън. Робите гребяха, гребяха, лудо, задъхано, а корабът като че ли стоеше на място.

Тогава Калина се сети.

— Извадете оная! — заповяда тя.

Неколцина се спуснаха през люка и след малко изведоха оттам вързаната болярка. В жертва ли щеше да я принася на бога или що? Калина не я и погледна.

— Сложете я в лодката! И я пуснете в морето! Пред турците. На пътя им.

— Как може? — смути се дон Рикардо. — Това…