Петър Бобев - Отровният пръстен

Скоро достигнаха гетския обоз, където им раздадоха храна — хляб и сушено месо. И пак поеха на север.

На другия ден, когато вече виждаха дървените стени на гетската столица, Лизимах дойде в съзнание. Надигна се в носилката и се огледа. Видя след себе си обезоръжените свои приближени, видя яздещия редом с него Троил. И Меда.

— Къде ме водите? — запита глухо той.

Троил отвърна:

— На съд! Съветът на мъжете ще реши участта ти. Някакво досещане грейна в блуждаещия поглед на базилевса. Спомни си за жаждата, за поражението, за пленяването си. И изведнъж сякаш нещо се прекърши в него, той падна по очи. Заскуба косите си. Заплака като дете:

— О, богове! Как допуснахте това? Такъв позор! Как заради две глътки вода направих себе си роб? От базилевс се превърнах в роб…

И повече не стана. Смазан от отчаяние. И от срам. Не погледна как влязоха в града. Всъщност това не беше гръцкият полис — град държава. Това беше повече бойно укрепление, седалище на бойния вожд и на пълководците му. Траките живеят пръснати по селата си. И само при война се събират заедно. За отбрана или за нападение.

Отнесоха Лизимах в двореца, или както го наричаха траките — тирсиса 275 275 тирсис — тракийска крепост. , каменна кула на два етажа сред конюшни и казарми, всички оградени с два реда висок плет, чиято междина беше запълнена с трамбована пръст. И го затвориха в подземието. Там да чака присъдата си.

А пленената войска натикаха зад един ров край града. Наоколо разставиха стрелците със запънати лъкове, зад които бдяха конниците, готови всеки миг да полетят, ако стане нужда.

Още същия ден се събра съветът на воините, на който имаха право да присъствуват и да вземат решение само мъжете, годни да носят оръжие.

Дромихайт, обкръжен от първенците си, даде знак да говорят.

Първи каза какво мисли един белобрад воин, по чието лице белезите от раните бяха повече от старческите му бръчки — а това беше знак на чест и му даваше право да се изкаже пръв.

— Храбри гети — започна той. — Залмоксис ни дари с лека победа. Да не я изпуснем тъй, както я спечелихме. Бащата на моя баща се е сражавал с елините. А неговият баща и неговият дядо, и неговият прадядо все са воювали с тях. Елините са ограбвали земите ни, заробвали са синовете и дъщерите ни. Затова аз казвам: Да отсечем главата на Лизимах! Да продадем в робство пълчищата му!

Надигна се след него друг. И той белязан със знаците на доблестта:

— Алчен е за кръв Лизимах. Да напоим и неговата глава с кръв така, както Зарина, сколотската царица, напои с кръв отрязаната глава на Кир Стари.

Мнозина знаеха това, повтаряха го певци и разказвачи, да вдъхват вяра у скити и траки, че и те могат да сразяват велики държави и завоеватели. Непобедима е била Персия, непобедим е бил цар Кир. Не му стигнал половината свят, решил и Сколотия 276 276 Сколотия — Скития, в древността между р. Дунав и Дон. да завземе, да покори и непокорните варвари. Ала не успял. Отрязала му главата Зарина.

Не всички след него искаха смъртта на Лизимах, ала всички смятаха, че сега е време веднъж завинаги да се премахне заплахата.

Накрая заговори Дромихайт:

— Чух ви, гети. Изслушах ви, както се слушат съветите на храбри и мъдри мъже. Ала все ми се струва, че тоя път повече говореха сърцата, отколкото умовете.

Множеството занемя. Не очакваха такива думи. И Дромихайт добави:

— Искам сега да чуя умовете ви. Добре, ще прережем гърлото на Лизимах! И после? Няма ли на неговото място да седне Агатокъл? А той по-глупав ли е от баща си, по-страхлив ли е? Няма ли на мястото на стария лъв да седне младият лъв? Вместо пленената войска на баща си, Агатокъл ще събере десеторно по-многобройна. Той не е скъперник като баща си. Ще отвори съкровищниците си, ще събере наемници, каквито светът не познава. Така ли е, гети?

Малцина потвърдиха колебливо думите му. Сякаш не забелязал това, той продължи:

— А от север напират сколотите. Защото тях ги притискат савроматите 277 277 савромати — сродно на скитите племе, характеризиращо се с матриархат. . Селевк пък се тъкми да прегази и едните, и другите, и като противници, и като съюзници, за да нахлуе в хлебородна Гетия. За да удари оттук Лизимах. Така ли е?

Сега повече гласове се обадиха в негова подкрепа.

— От запад пък дебнат най-опасните, галатите 278 278 галати — келтски племена, нахлули и завладели Балканския полуостров през III в. пр.н.е. . Гетите са храбри бойци, галатите са безумни бойци. Вярно ли е и това?