Петър Бобев - Отровният пръстен

И сред настъпилата тишина Лизимах опита да извиси глас:

— Храбри мои воини? Току-що сключихме мир и вечен съюз с мъжествените гети. Обещавам на доблестния Дромихайт моята дъщеря за жена!

Радостни гласове изпратиха думите му. Той продължи:

— Ала Деметриус подло е нападнал Тракия. Нямаме право да празнуваме и се веселим! Длъжни сме да пресрещнем коварния враг, за да го накажем! Тръгваме в полунощ!

Точно в полунощ войската му беше готова за път. Строгата елинска дисциплина, от която се възхищаваше Дромихайт, отново бе споила победената армия.

Двамата владетели се прегърнаха пред очите на всички за сбогом, после Лизимах се метна коня си и поведе колоната.

Едва излязъл от гетското градище, и усети, че пристъпът отново наближава. Тръпките полазваха между плешките, стягаха гърлото, изтласкваха въздуха от дробовете му. Той се мъчеше да не издаде смута, който го обхващаше, а не успяваше. Стискаше зъби. Искаше с воля да победи болестта.

Сигурен беше, че е изгубил нещо. И все не можеше да си го спомни. Паметта му избледняваше, избледняваше…

Той отиваше на юг, като си повтаряше трескаво: „Срещу Деметриус! Срещу Деметриус!“ А в същото време беше забравил другото — че се тъкмеше да подчини Гетия и Скития; забравил бе Великата си цел; забравил бе Тиризис и съкровището, което почиваше никому неизвестно в подводната пещера; забравил бе и злочестата прорицателка, ключът на чийто затвор се намираше у него… И никой друг не можеше да й отвори.

Никой не разбра, че Агар е загинал. И Москон, и Скил го чакаха дълго в устието на Истър, край остров Певка 283 283 Певка — остров сред Дунава. , където се укриха от бурята и където по уговорката трябваше да ги подири Орик, след като се раздели със скита.

Чак на третия ден пиратският главатар даде заповед за път, вече убеден напълно, че нещо е станало с Агар, че или са го хванали в Тиризис 284 284 Тиризис — Калиакра. , или е избягал, след като е убил Орик, племенника му.

Миопароната 285 285 миопарона — малък кораб, гемия. размаха дългите си весла и се стрелна към морето.

С втората заповед нареди да приковат и Скила с верига към една гребна пейка.

Изправи се до него и тъй му рече:

— Не се върна Агар. Наруши клетвата. Затуй те връзвам. Да не ми побегнеш.

Скил отвърна уверено:

— Сколот не изоставя побратима си. Щом не е спазил условието, значи нещо пряко силата му е попречило. Ако е жив, рано или късно ще ме освободи.

— Аз няма да чакам вечно? — сопна се Москон. — Ще те държа още седем дни. Не дойде ли дотогава Орик или самият Агар, ще ти отрежа главата!

И сърдит се изкачи на горната палуба. Сърдит повече на себе си, че се остави така да го излъжат. Не е малко това — да изгубиш цял кораб злато. А как да не се излъже? Всички смятат скитите почтени хора, образец на правдивост и честност. Няма по-свято задължение за скита от побратимството. Как можеше да допусне, че някой ще го наруши? Навярно се бяха наговорили Агар да отвлече богатството, а Скил да избяга след това. Ала сега вече нямаше да избяга. Щеше да стои на веригата. И когато беглецът се убедеше, че планът им е пропаднал, или щеше да пусне Орик, или щеше да даде откуп за побратима си.

Привечер срещнаха една рибарска лодка близо до Тиризис. Отдалеч запитаха рибарите какво ново има в града. И ония им разправиха за обстрела с балисти на някакъв непознат кораб, който избягал в морето. И толкова. Нищо повече, от което да се разбере свършил ли си бе работата Агар, или не.

Още три дни кръстосваха морето от Тракийския Босфор до Таврийския Херсонес 286 286 Херсонес — днес гр. Севастопол. , покрай Салмидесос 287 287 Салмидесос — днес Мидия, Европейска Турция. , покрай Аполония и Месамбрия, покрай Одесос и Дионисополис, Тиризис и Калатис 288 288 Калатис — селище на Черно море между Истрия и Томи. , покрай брега на Сколотия 289 289 Сколотия — Скития, в древността между р. Дунав и Дон. между Истър 290 290 Истър — р. Дунав. и Танаис 291 291 Танаис — р. Дон. , покрай Пантикапея — което на сколотски значи „Рибен път“, до Залива на символите 292 292 Залив на символите — Балаклавския залив. , където се крият таврийските пирати. И навред разпитваха за кораба на Агар. Ала все напразно. Никой не го бе видял, никой не бе чул ни вест за него. Сякаш беше се стопил в морето.

Два пъти едва избягаха от срещнатите Лизимахови триери и трябваше да се готвят за бой, макар че при такива срещи бягството е най-сигурното средство за спасение. И двата пъти приготвиха казаните със смола за запалителните стрели, с които не една миопарона, а дори една лодчица може да подпали цяла триера, а змиеловецът пират приготви пълните със змии гърнета, които при крайна нужда се хвърлят върху вражеската палуба, за да предизвикат уплаха и смут.