Петър Бобев - Отровният пръстен

Не стана нужда. Бързата миопарона успя да им се изплъзне, преди да я забележат. А лошо щеше да си изпати, ако я заловяха. Селевк поощряваше понтийските пирати, затова пък Лизимах ги преследваше толкова ожесточено.

В това време Скил кроеше своите планове за бягство. Убеден бе, че побратимът му е мъртъв. Иначе не би го изоставил. И сам трябваше да се погрижи за спасението си. Не му се щеше да загине мърцина. Искаше да остане жив тоя път, за да умре, както подобава на мъж, на истински сколот. При смъртта се минава моста Чинвад, зад който се простира царството на героите, паднали в боя. Там, в сянката на Папай 293 293 Папай — главен бог на скитите. , седнали на облачни могили около бога на войната Акинак 294 294 Акинак — скитски бог на войната. , те си припомнят бойните подвизи пред чаши, вечно пълни с опиващ кумис. А другите, безславно умрелите, скитат отдолу в облачната сянка и се лутат като бездомни псета около пируващите герои. Не искаше Скил да се лута като псе…

Робите, размахали веслата, нямаха време, нямаха сили да мислят за бягство. Благодарен беше Скил на Москон, че не го накара да гребе. А така, свободен, можеше да подготвя плана си. Дълго бе опитвал веригата си. Убедил се бе, че е яка. Не би могъл да разчекне нито една брънка. Но виж, дъската, о която беше закачена скобата й, като че ли беше поугнила. Дълго, по цял ден Скил човъркаше с пръсти там. Изчовъркваше тресчица подир тресчица, стърготина след стърготина.

И с всяка нова тресчица надеждата му нарастваше. Почваше да мечтае за свободата. И за Амага. Не можеше да я забрави. Макар да знаеше, че няма да я види. Не само защото сега беше заложник, обречен на смърт. Дори и свободен. Как ще иде в Савроматия, как ще потърси Амага? Та нали още щом стъпи на тяхна земя, савроматките 295 295 савромати — сродно на скитите племе, характеризиращо се с матриархат. ще го убият, най-малкото ще го заробят?

Какво ли не се говореше за тоя тайнствен народ, какви ли бивалици и небивалици? И никой не знаеше откъде бяха попаднали тук. И какви бяха всъщност. Никъде другаде, дори сред най-дивите племена момите не воюваха наравно с мъжете. Затова елините ги наричаха амазонки. Според легендата някога гърците победили амазонките в родината им, край брега на Понта. И ги натоварили на кораба си. Докато те пирували, радостни от победата, пленничките се разбунтували, избили поробителите си, завладели кораба. Ала не умеели да го управляват. И ветровете ги отнесли далеч на север, в Сколотия. Там те се оженили за сколоти и дали началото на новото племе „савромати“, в което мъжете запазили своите обичаи, а жените — обичаите на храбрите си прабаби.

Ала и в мечтите, с унесен поглед, ръцете му не спираха своята работа. Драскаха, дълбаеха прогнилата дървесина. Все по-често Скил опитваше здравината й, като разклащаше желязната скоба. И се убеждаваше с радостна тръпка, че трудът му не отиваше напразно, че леглото се разширява все повече. И при едно по-силно натискане скобата остана в ръцете му. Ведно с веригата.

Скил я натика на мястото й. Не беше сега време за бягство. Пиратите щяха да го забележат начаса. А подозреха ли, че замисля нещо, трудно би се отървал после. Налагаше му се да изчака нощта. Тогава щеше да направи опита си — да доплува до вързаната зад кърмата лодка. Както избягаха с Агар от Лизимаховата триера…

Не я дочака. Наложи му се да действува преди това. Дочу заповедта на хортатора 296 296 хортатор — пом. капитан, командващ гребците. към гребците да приберат веслата, след което нещастниците напълно голи, изтощени до смърт се свиха по пейките си и мигновено заспаха, без да дочакат храната си. После отвън изпляскаха във водата каменните котви, въжетата им се отъркаха шумно о борда.

Не мина много време и отгоре се вдигна някаква гълчава. Топуркане по палубата. След това по стълбата към трюма се спуснаха двадесетина вързани за вратовете нови роби, блъскани от пиратите.

— Къде сме сега? — свари да запита Скил.

— При савроматките — процеди един от тях. — Те ни плениха, те ни продават.

И отмина, изритан от пазачите.

Скил усети сладка тръпка. И в неволята. Савроматки! Може би и Амага? А той стои бездеен, когато с едно помръдване може да махне скобата. И да скочи във водата. Да доплува до Амага.

Не можеше да изтрае повече. Щом пиратите залостиха люка след затворените роби и се изкачиха на горната палуба, той измъкна веригата, хвана свободния й край с ръка да не трополи по дъските и се промъкна подире им. Никой не го видя, никой не го чу. Гребците спяха дълбоко, а надзорниците се бяха прибрали горе. Вече нямаха работа тук.