Петър Бобев - Отровният пръстен

Младежът, окървавен от бой, с вързани ръце, не отвърна. Само го стрелна с поглед, изпълнен с омраза.

— Хефестий — доложи един от стражите. — Син на Аридей.

— Значи, елин? — подметна Лизимах.

Момъкът изръмжа:

— Не, не чист елин! Майка ми е тракийка. От тиризите.

— Още по-зле тогава! Катър между човек и дивак.

— Траките сами се наричат „драсикес“ — храбри бойци — пресече го Хефестий. — А елините изопачиха това име в „траки“, което значи диви.

След кратко замисляне Лизимах рече:

— Ако ми кажеш кой те прати, ще ти подаря живота. Селевк или Дромихайт?

— Никой! Аз сам, по собствена воля.

— Не упорствувай! Пред мен всеки признава. Не ме карай да осакатявам младото ти тяло!

Хефестий вирна глава.

— Синът на Аридей не за пари продава живота си.

— А за какво тогава?

— За свободата! И елините, и траките те мразят. Жадуват да се измъкнат от твоя гнет. Не можах аз, други ще го сторят. Свободата ще възтържествува.

Базилевсът махна презрително с ръка. Остарял беше. Наслушал се бе на речи и словоборства. На силни думи.

— Имаше в Атина един дърдорко — Демостен 105 105 Демостен — виден гръцки оратор (384–322 г. пр.н.е.). . Но Филип не се уплаши от неговите филипики.

И добави с тих напътствуващ глас:

— Винаги силата е редила света.

— Повече няма да го реди! Демосът 106 106 демос — свободно градско население, разположено в обществената йерархия между аристократите и робите. пак ще вземе съдбините си в свои ръце!

— Демосът! — сви устни Лизимах. Спокоен, без да се гневи от предизвикателствата на младежа; уверен в неуязвимостта си от хлапашките му забележки. — Знаеш ли какво казва Аристотел, учителят на Великия Александър? „За да управляваш народа, трябва да го презираш. Така се укрепва властта над презряното стадо.“

Той изведнъж прие суровия си вид.

— Достатъчно! Кажи кой ви изпрати?

— Никой! — отвърна твърдо и тоя път Хефестий. — По своя воля!

— А защо?

— За да защитим домовете си от вас, поробителите. Базилевсът се замисли.

— Ако ми беше казал кой те е подучил, щях да ти простя.

И се обърна към стражите:

— Приковете го към вратата на дома му! Да го пази! И със своя пример, волею-неволею, да пази държавата ми от враговете й.

Това наказание беше научил от персите. То имаше въздействие, крепеше управниците им: царя на царете и сатрапите.

Войниците хванаха осъдения, та го помъкнаха навън. И така повлечен от грубите им ръце, момъкът се извърна.

— Смърт на тираните: — извика той.

Лизимах се усмихна тъжно. Съжаляваше за младостта му. Ала нямаше право да постъпи иначе. Народът трябваше да бъде държан в подчинение. В името на Голямата цел. Която не бе съдено да осъществя Александър. И беше легнала изцяло върху плещите на Лизимах. В Тир Александър бе разпънал на кръст хиляда и триста защитници на домовете си. След като ги бе накарал да съборят тези домове и с измъкнатите от тях греди да си изковат сами кръстовете… Бе разрушил Тива и бе продал в робство тридесет хиляди тиванци. Бе сринал десетки градове, бе избил стотици хиляди хора. Все в името на Голямата цел. Нали в името на същата цел, чийто наследник се смяташе, и Лизимах се бе стремял към единството на царството си, с всички средства? Нали в името на това единство бе убил мъжа на дъщеря си, а нея бе тикнал в затвора?

Нима заради безразсъдството на няколко вироглави хлапака, иначе добри и почтени момчета, трябваше да се откаже от Голямата си цел, когато наближаваше да я осъществи?

Агар все още не можеше да си даде сметка как се озова в Тиризис 107 107 Тиризис — Калиакра. . Всичко стана така бързо, лудешки, сякаш някаква вихрушка го пое върху невидимите си криле и го запокити тук, сред тоя чужд град, сред тия още по-чужди хора.

Защо не се отказа още там от това, що си бе наумил, тъй както го убеждаваше Скил, преди да избяга от слугите на Савмак? Защо забрави, че сколотът бива уважаван за доблестта, а не за богатството му? Че за сколота броят на вражите скалпове по юздата струва повече от купища злато?

Скил му беше побратим. Бяха пили от слятата си кръв, размесена в кумис, в която преди това бяха потопили меч, секира, копие и стрела — символи на вечна вярност. А побратимът няма друга мисъл освен твоята, друга грижа — освен твоята. Тогава Агар би трябвало да избяга с него, да сподели участта му, както повелява законът. А той не постъпи по закона. Изостави го. Заради съкровището. Отрано беше научил силата на златото. От времето, когато като каруцар пътуваше с търговеца Марсагет до Понтийските градове — да превозват нататък жито, кожи, восък, злато и роби. А на север бе достигнал дори до страната на суровите хуни, за да разменя с тях скъпи животински кожи срещу вино и мечове; срещал се бе с мълчаливите китайски търговци, които пренасяха с многочислените си кервани блестящи тъкани, бяла рисувана керамика и благовония. Какво ли не бе видял в краткия си, но разнообразен живот? Малко наслади има сколотът в родината си. Само труд и лишения. Най-голямата му радост са бойните подвизи. А за боен подвиг се залага главата — или твоята, или вражата. Много е скъпа цената на тая радост. Обича сколотът и да пие, ала Сколотия 108 108 Сколотия — Скития, в древността между р. Дунав и Дон. не ражда грозде. Скъпо е виното в Сколотия. Затова тъй му бе допаднал животът в елинските градове. Там имаше всичко: вино, колкото щеш — да се удавиш във вино; ястия, каквито не си сънувал — да ядеш, да не се наситиш. И риба, и свински пражоли, които се топят в устата. А сколотите не отглеждат свине, защото свинете не понасят чергарския им живот. И жени, всякакви жени, от всички страни на света: персийки, гъркини, финикийки, юдейки, тракийки, та дори и тъмнокожи либийки. Усмихнати, пленителни, замайващи погледа.