Петър Бобев - Отровният пръстен

Ала всички тия радости се плащаха. Само със злато. Имаш ли повече филипики, повече александрийки, — каквито и да са златни и сребърни монети, можеш да се наслаждаваш, докато си жив. Не беше нужна ни смелост, ни сила. Златото беше амулетът, който даряваше успех във всичко. Тук то имаше повече сила от Папай 109 109 Папай — главен бог на скитите. — Гръмовержеца, от Табити — богинята на семейното огнище, от Аргимпаса 110 110 Аргимпаса — скитска богиня на плодородието и майчинството. — богинята на плодородието и любовта. Не като в Сколотия, не и като в Гетия, където за размяна служеше не златото, а — всекиму нужните бронзови остриета на стрелите.

Зажадня за тия радости Агар, дотегна му да надзърта крадешком през открехнатите врати на пивниците и домовете на щастието. Тъй неусетно закопня за злато. А къде другаде можеше да го получи, ако не в Хери 111 111 Хери — градът на мъртвите, царско гробище у скитите. , из царските гробници? Така разказват преданията. Цели купища лежат заровени в могилите. Един такъв куп, дори част от него, поне толкова, колкото има сила да изнесе човек, можеше да осигури щастието на Агар.

Най-сетне се реши. И когато Скил изчезна — избяга ли или го заклаха савроматите 112 112 савромати — сродно на скитите племе, характеризиращо се с матриархат. — Агар потегли към Хери, Царското гробище. Пътуваше през нощта, а денем се криеше като звяр из шубраците. Десет дни прокопава могилата. Завря се като къртица в сърцевината й. Безброй кошове с пръст изтътрузи навън. Оставаше му съвсем малко — вече прокънтяваше на кухо изтънелият земен слой, когато дочу хорските гласове. Измъкна се гузно навън, погледна. Бяха двамина. Затова може би се поколебаха. Не допускаха, че в дупката ще има само един копач. Препуснаха назад. Но Агар знаеше. Отиваха да доведат другарите си, та да заловят престъпниците, поругали светостта на гроба.

Агар не се двоуми. Нямаше да му простят. Законът наказваше жестоко осквернителите. Иначе не би останало погребение неограбено. Защото всяка могила криеше в утробата си цяло съкровище. Всеки сколотски цар гледа да отмъкне със себе си на оня свят колкото може повече злато, та да му се намира под ръка и там. Когото заловят, че копае, принасят го тутакси в жертва на боговете пред олтара на войнишкия бог Акинак 113 113 Акинак — скитски бог на войната. — пред високата купа смет с изправения на върха й меч. Две жрици поднасят на енарея — женоподобния жрец — чаша и каменен нож със златна ръкохватка. И жрецът заколва вързания осквернител като агне, а кръвта му събира в чашата.

Ей от това се боеше Агар. Жадуваше за злато, за да живее с него; не да умре заради него. Колкото и да изглеждаше заслепен от алчност, успя да прецени. Тоя път нямаше да му се размине. Затова се измъкна бързо! навън, възседна коня и препусна на юг. Отърва главата, запази кръвта си. Още при първия идол, който срещна на пътя, изсипа шепа ечемик в каменната му чаша за благодарност, че боговете и тоя път го бяха запазили. Добре, че се бе досетил навреме да сложи под попоната на коня няколко къса конско месо, което вече се бе изсушило добре и осолило от потта му, превърнало се бе в пастърма, та ставаше за ядене. Още по-добре, че при скитанията с Марсагет бе запомнил пътя, бе запомнил и приятелите му, бе завързал и той приятелства. И с помощта на тия приятели достигна Олвия 114 114 Олвия — селище под Одеса. — Щастливия град. Нямаше друг избор. Стана елински наемник. Таксиархът 115 115 таксиарх — началник на боен отред. — началникът му, дори не го запита владее ли оръжието. Всеки сколот е роден войник. Нахлупиха му медния шлем, тикнаха меча и щита в ръцете му и го натовариха на кораба, за да го от карат в Тиризис.

Не е лек животът на наемника, никак не е лек. Учения и дежурства — от сутрин до вечер, та и през нощта. Сколотите се бият — всеки както умее, не познават думата „дисциплина“. Стига им личната храброст. При елините най-важна е дисциплината — всеки във фалангата 116 116 фаланга — тактическа пехотна единица в древногръцката армия. върши само това, що му заповяда началникът. То беше най-трудното за Агар — да изпълнява чуждата воля. Но и с него свикна. Нали насреща получаваше всяка седмица по един ден и една нощ отпуск. И златни монети, с които можеше да плати на кръчмаря пред крепостната стена изпитото вино?

Лошото дойде, когато опита заровете. Отначало му вървеше, лудо му вървеше. Заради спечелените пари момичетата не се отделяха от него. Ала напоследък взе да губи. Елините имат богиня на щастието — Тихе 117 117 Тихе — гръцка богиня на успеха. . Сколотите нямат. Изглежда, елинската Тихе се бе намесила да му се подиграе. От комара не му оставаха пари ни за вино, ни за забавления. Пък и задлъжня. Кръчмарят се оплака на войнишкия ковчежник и той престана да му плаща заплатата. Даваше я направо за покритие на дълга.