Петър Бобев - Отровният пръстен

— Хайре! Радвай се!

Лизимах отвърна:

— Хайре!

— Крепостта е готова — доложи военачалникът — да посрещне базилевса си.

Ала Лизимах не бързаше. Той погледна сянката на гномона — слънчевия часовник, и даде знак на Атробат, началника на телохранителите си — соматофилактите 101 101 соматофилакт — телохранител. . Старият воин, почти връстник на Лизимах и негов съпътник от времето на Александра, отдели петдесетина гвардейци и ги изпрати напред към града. За своята сигурност базилевсът не разчиташе на провинциалната стража. Имаше си своя охрана — вярна, неподкупна. От история много не се интересуваше, пергаменти и папируси не четеше, но това беше успял да научи — царете най-често загиват от телохранителите си.

Стражите му навлязоха в градището, опразниха начаса главната улица, изтласквайки народа в страничните отклонения. Половината останаха долу, на кръстопътите, а останалите се покатериха по покривите, за да прогонят оттам всички, деца и старци, които се надяваха отвисоко да погледат рядкото зрелище. После те самите се настаниха горе с готови опънати лъкове.

Чак тогава отдолу по тясната улица, оградена с едноетажни каменни домове без прозорци, се зададе тържественото шествие. Най-отпред пристъпваше с тежка крачка отред аргираспиди 102 102 аргираспиди — пехотинци със сребърни или посребрени щитове, за да заслепяват с блясъка им противника. — защитените с посребрени щитове пехотинци. Веднага след тях затрополи конницата на етерите 103 103 етери — конна царска свита. — приближените на базилевса, с червени космести гребени върху позлатените си шлемове, с украсени със златни плетеници брони, с кръгли щитове, върху които бяха изобразени в барелиефи бойни сцени, и железни мечове на бедрата.

Между тях върху пръхтящ бял жребец яздеше Лизимах, най-скромно облечен от всички, навъсен и суров, сякаш никога неуспял да се почувствува цар, а останал докрай само войник.

Зад етерите маршируваха мрачни и заплашителни пеугетайрите — пехотните гвардейци с бронзови шлемове, с вълнени наметала — химатии 104 104 химатий — плащ, обичайна вълнена връхна дреха. , и кожени сандали, обковани с гвоздеи и привързани с ремъци до колената.

Народът — аристократи с разкошни бели одежди, свободни граждани, полуголи роби и тълпи варвари, облечени с народните си носии — напираше по кръстопътите, катереше се по стените, по редките смоковници и маслинени дървета, които упоритите елини безуспешно опитваха да приспособят в този суров край; подскачаше нагоре да види нещо, та наредените в шпалир войскари едва смогваха да удържат с викове и ругатни напора му.

Ненадейно от последния кръстопът пред агората четирима младежи изтласкаха войника, който им препречваше пътя с щит и копие, и се нахвърлиха върху минаващия базилевс.

Поставената на покривите охрана беше объркала плана на заговорниците. Не им бе останал друг изход освен тоя — с внезапно дръзко нападение да изпълнят обета си.

Ала стрелците от покривите знаеха добре своята работа. Още преди да направят първите си крачки, тримата нападатели се свлякоха на пътя, сразени от отправените отгоре им стрели. Единствен незасегнат, Хефестий се метна като рис върху коня и замахна да забие камата в открития врат на базилевса. Ала подцени силите му, забравил, че на младини Лизимах бе убил лъв в единоборство. Старият базилевс се извърна необичайно ловко за годините си и с точен удар изби оръжието от ръката на нападателя. После с втори удар в лицето го просна на земята. Няколко етери се метнаха отгоре му и го предадоха на градските стражи. Шествието продължи, сякаш нищо не бе станало.

Процесията се разгъна на площада — агората, украсен с мраморни статуи на богове и богоравни герои, прославили града в няколко олимпиади. Лизимах слезе от коня, посрещнат с източни поклони от първия архонт и другите големци на градската олигархия, за да принесе жертва на боговете. В шума на овациите и ехтежа на музиката не забеляза изправената зад портала на Дионисиевото светилище стара жрица, която, простряла напред костелива ръка, сякаш го оплиташе в мрежата на тайнствените си магии. Тържествуваща — престарелият лъв наближаваше ловната яма. А ловецът щеше да бъде Орития — тя нямаше да го изпусне като ония неопитни момчета.

След като се прибра в двореца и се изкъпа в затоплената баня, Лизимах заповяда да въведат при него задържания съзаклятник.

— Кой си ти? — запита сурово базилевсът.