Джеймз Бари - Питър Пан

— Да седнеш на стола на татко, Джон! — Уенди беше възмутена. — Разбира се, че не бива.

— Но той не ни е наистина баща — възрази Джон. — Той дори не знаеше как се държи един баща, докато аз не му показах.

Уенди обаче не позволяваше никому да роптае.

— Искаме да се оплачем от Джон — извикаха веднага близнаците.

Свирчо вдигна ръка. Той беше най-смиреният от всички, всъщност единственото кротко момче, и затова Уенди се отнасяше особено ласкаво с него.

— Аз не вярвам, че мога да бъда татко — каза той неуверено.

— Не, Свирчо, не можеш.

Почнеше ли веднъж Свирчо да говори, което не се случваше често, той винаги продължаваше по много глупав начин.

— Понеже не мога да бъда татко — каза той с усилие, — не вярвам, че Майкъл ще ме остави да бъда бебето.

— Не, няма да те оставя — отсече Майкъл, който вече си бе легнал в кошницата.

— Понеже не мога да бъда бебето — продължи Свирчо, като ставаше все по-тъжен, — мислиш ли, че бих могъл да бъда близнак?

— Съвсем не! — отвърнаха близнаците. Ужасно трудно е да бъдеш близнак.

— Щом не мога да бъда важна личност — каза Свирчо, — иска ли някой от вас да види какъв фокус мога да направя?

— Не! — отговориха всички.

Тогава най-после Свирчо престана да задава въпроси.

— Всъщност аз не се и надявах — заключи той. Отвратителното доносничество отново избухна.

— Дребосъка кашля на масата.

— Близнаците започнаха вечерята с ябълки.

— Къдравия си сипва и кифли от тапа, и ямови круши.

— Нибз говори с пълна уста.

— Искам да се оплача от близнаците.

— Искам да се оплача от Къдравия.

— Искам да се оплача от Нибз.

— Боже, боже — извика Уенди, — понякога наистина си мисля, че децата са повече беля отколкото радост.

Тя им каза да разтребят масата и седна пред кошницата с нещата за кърпене. Както винаги я чакаше камара от скъсани чорапи и панталони с дупки на колената.

— Уенди — протестираше Майкъл, — аз съм много голям, за да спя в люлка.

— Трябва да сложа някого в люлката — възрази тя почти хапливо, — а ти си най-малкият. Да си има човек люлка в къщи е толкова сладко и уютно.

Докато тя кърпеше, те играеха около нея: толкова щастливи лица и танцуващи крака, осветени от романтичния огън. Това бе обичайна картина в подземната къщичка, но сега ние я виждаме за последен път. Горе се чуха стъпки. Можете да бъдете сигурни, че Уенди първа позна чии бяха тези стъпки.

— Деца, чувам стъпките на баща ви. Той обича да го посрещате на вратата.

Горе червенокожите се кланяха на Питър.

— Пазете добре, храбреци. Свърших да говоря.

Тогава, както толкова много пъти преди, веселите деца го издърпваха през дупката на неговия дънер; издърпаха го за последен път.

Той беше донесъл орехи за децата и каза на Уенди колко е часът.

— Питър, ти просто ги глезиш, знаеш ли? — каза Уенди, като се усмихваше престорено.

— Тъй, тъй, бабо — каза Питър, като окачваше пушката си.

— Аз му казах, че бащите викат „бабо“ на майките — пошепна Майкъл на Къдравия.

— Искам да се оплача от Майкъл — извика моментално Къдравия.

Първият близнак дойде при Питър:

— Татко, искаме да танцуваме.

— Танцувай, малко човече — разреши му Питър, който беше в много добро настроение.

— Но ние искаме и ти да танцуваш.

Всъщност от всички Питър най-умееше да танцува, но той се престори, че е смаян.

— Аз ли! Ами старите ми кокали ще затракат!

— И мама също да танцува.

— Какво — възкликна Уенди. — аз, майка на тая сюрия деца, да танцувам!

— Но днес е събота вечер — подхвърли Дребосъка.

Не беше събота вечер (пък може и да е било, защото те отдавна бяха престанали да броят дните), но винаги, когато искаха да направят нещо особено, казваха, че е събота вечер и правеха каквото си бяха намислили.

— Разбира се, че е събота вечер, Питър — съгласи се Уенди, която тази вечер бе по-отстъпчива.

— Хора с нашите фигури, Уенди!

— Но ще танцуваме само пред рожбите си.

— Вярно, вярно.

И така, казаха им, че могат да танцуват, но първо трябва да си облекат пижамите.

— Ах, бабо — каза тихо Питър на Уенди, за да не чуят децата. Той се грееше на огъня и гледаше надолу към нея, а тя седеше и обръщаше петата на един чорап. — Няма нищо по-приятно за теб и мен вечер, когато дневният труд е свършен, от това да си почиваме пред огъня и дечицата ни да бъдат около нас.

— Много е сладко, Питър, нали? — каза Уенди страшно поласкана. — Питър, струва ми се, че Къдравия има твоя нос.

— А Майкъл се е метнал на тебе.