Джеймз Бари - Питър Пан

Голяма веселба започна, когато Питър се прибра в подземната къща, почти едновременно с Уенди, която хвърчилото бе дълго носило насам-натам над водата. Всички момчета имаха да разказват приключения; но най-голямото приключение от всички беше това, че те си легнаха няколко часа по-късно от обикновено. Толкова се възгордяха от това, че прибегнаха до разни хитрини, за да си легнат още по-късно, например, искаха да им се сложат превръзки. Обаче Уенди, макар да се радваше безкрайно да ги види всички здрави и читави в къщи, беше възмутена, че толкова късно ще си легнат и извика „В леглото, в леглото!“ с глас, на който те не можеха да не се подчинят. На следния ден обаче тя бе страшно нежна, превърза всички и докато стана време за лягане, те играха на куцане, като държаха ръцете си в превръзка, преметната около врата.

Една важна последица от схватката в лагуната бе, че червенокожите станаха техни приятели. Питър бе спасил Тигрова Лилия от страшната съдба, която й готвеха пиратите, и нямаше нещо, което тя и нейните храбреци не биха направили за него. Нощем те седяха на стража над подземната къща и чакаха нападението на пиратите, което очевидно нямаше да се забави. Дори денем те се навъртаха наоколо, пушеха лулата на мира и почти изглеждаше като че ли чакат да им дадат нещо вкусно за ядене.

Те наричаха Питър Великия бял баща и лягаха в праха пред него. Това страшно много му харесваше, ала не беше никак добро за характера му.

Великият бял баща — им казваше той с крайно господарски тон, докато те пълзяха пред краката му — се радва да види, че пиканинските войни пазят вигвама му от пиратите.

— Аз, Тигрова Лилия — отговаряше прекрасното момиче. — Питър Пан спасил мене, аз много верен приятелка на него. Аз не остави пирати да ранят него.

Тя беше твърде хубава, за да се унижава така, но Питър смяташе, че е длъжна да го прави и затова отговаряше снизходително.

— Добре. Питър Пан свърши да говори.

Винаги когато кажеше „Питър Пан свърши да говори“, това значеше, че те трябва да млъкнат, и те смирено приемаха думите му като заповед. Но далеч не проявяваха такова уважение към другите момчета, на които гледаха като на обикновени храбреци. Викаха им „здрасти“ или ги поздравяваха с други обикновени думи.

Това, което особено дразнеше момчетата, беше, че и Питър, изглежда, смяташе това за съвсем редно.

Уенди тайно им съчувствуваше донякъде, но тя беше толкова вярна стопанка, че не искаше да слуша никакви оплаквания срещу бащата. „Баща ви знае по-добре от вас“ — казваше винаги тя, каквото и да беше личното й мнение; а личното й мнение беше, че червенокожите не трябва да я наричат „скуо“ 4 4 Жена-индианка — на езика на някои индиански племена. — Б. пр. .

Сега стигнахме до онази вечер, която поради случилите се тогава приключения и техните последици, те по-късно нарекоха „най-страшната нощ“. Денят беше минал почти без приключения, сякаш набираше сили за вечерта. Сега червенокожите, увити в одеялата си, бяха на своите постове, докато в подземната къщичка децата вечеряха; нямаше го само Питър, който беше отишъл да види колко е часът. На острова човек можеше да научи колко е часът, като намери крокодила и след това застане наблизо, докато часовникът в корема му удари точния час.

Вечерята беше на ужким и всички седяха около масата и лакомо се тъпчеха. Те бърбореха, оплакваха се един от друг и шумът, както се изрази Уенди, беше оглушителен. Разбира се, тя не бе против шума, но просто не им позволяваше да грабят ядене от масата и после да се извиняват, че Свирчо уж им блъснал лакътя. Имаше установено правило, че по време на ядене не трябва да отвръщат на удара с удар, а да помолят Уенди да разреши спора; удареният трябва учтиво да вдигне дясната си ръка и да каже „Искам да се оплача от еди-кого си.“ Но обикновено те или забравяха да вдигнат ръка, иди вдигаха ръка прекалено често.

— Тишина! — извика Уенди, след като за двадесети път им бе казала, че не бива всички да говорят едновременно. — Празна ли е кратунката ти, мило Дребосъче?

— Не съвсем празна, мамо — отговори Дребосъка, след като погледна във въображаемата кратунка.

— Той дори не е започнал да си пие млякото — намеси се Нибз.

Това беше доносничество и Дребосъка се възползува от повода.

— Искам да се оплача от Нибз — извика той бързо.

Джон обаче бе вдигнал ръка пръв.

— Какво има, Джон?

— Мога ли да седна на стола на Питър, щом него го няма?