Рик Риърдън - Червената пирамида

— Знаел си, че моята ba е там и наблюдава. Принудил си Еймъс да разруши собствената си къща, за да могат чудовищата ти да проникнат вътре. Тласнал си го в засада. Защо просто не го накара да ни отвлече?

Сет разпери ръце.

— Както вече казах, Еймъс се би като мъж. Имаше някои неща, които не можех да направя, без да го унищожа докрай, но не исках да счупя толкова бързо новата си играчка.

В мен припламна гняв. Най-накрая намерих обяснение за странното поведение на Еймъс. Да, той беше направляван от Сет, но през цялото време се беше съпротивлявал. Конфликтът, който бях доловил в него, всъщност беше опит да ни предупреди. За малко да се самоунищожи, за да ни спаси, а Сет го беше изхвърлил като счупена кукла.

„ Нека аз направлявам нещата — подкани Хор. — Ще му отмъстим .“ „ Аз ще го направя “, отвърнах. „ Не — настоя той. — Нека аз. Ти не си готов .“

Сет се засмя, сякаш доловил, че спорим.

— О, клетият Хор. Човекът, в когото си се вселил, се нуждае от допълнителна подготовка. Нима наистина очакваш да се изправиш срещу мен с това тук?

За пръв път ние с Хор изпитахме едно и също по едно и също време: ярост.

Без да се замисляме, вдигнахме ръка и насочихме енергията си към Сет. Върху Червения бог се стовари светещ юмрук и той отхвърча назад толкова силно, че пречупи една колона, която се срути отгоре му.

За стотна от секундата се чуваше само как падат прах и отломъци. После от развалините екна гърлен виещ смях. Сет се изправи и метна встрани огромен каменен къс.

— Прекрасно! — ревна той. — Само си хабите силите, но го правите прекрасно! За мен ще бъде удоволствие да те накълцам на парченца, Хоре. Ще ви погреба всичките в тази зала, за да засиля бурята: с четирите ненагледни богчета тя ще бъде толкова мощна, че ще обхване целия свят.

Примигах — за миг бях загубил фокус.

— Защо четири?

— А, да — рече Сет и премести очи към Зия, която се беше отдръпнала тихо в единия край на помещението. — Не съм те забравил, скъпа.

Зия ме погледна отчаяно.

— Не се притеснявай за мен, Картър. Той се опитва да отклони вниманието ти.

— Прелестна богиня — измърка Сет. — Този вид не ти прави чест, но ти нямаше голям избор, нали?

Сет тръгна към нея, а жезълът му засия.

— Не! — извиках аз.

Пристъпих напред, но Сет не ми отстъпваше в това да прави магии за изтласкване. Посочи ме и аз се свлякох при стената, залепен за нея така, сякаш бях притиснат от цял отбор по американски футбол.

— Картър! — кресна Сейди. — Тя е Нефтида. Може и сама да се погрижи за себе си.

— Не.

Шестото чувство ми подсказваше, че Зия не може да е Нефтида. В началото и аз реших, че е тя, но колкото повече мислех, толкова повече ми се струваше, че греша. Не усещах в нея божествена магия и нещо ми подсказваше, че би трябвало да я почувствам, ако в Зия наистина се беше вселила богиня.

Сет щеше да я смаже, ако не й помогнех. Но ако той се опитваше да отклони вниманието ми, му се получаваше добре. Докато вървях към нея, едвам успявах да преодолея магията на Сет, а не можех да се отскубна. Колкото повече се опитвах да съчетая силата си със силата на Хор, както бях правил преди, толкова повече в мен надделяваха страхът и паниката.

„ Остави се на мен! “, настоя Хор и двамата започнахме да си оспорваме кой да направлява мислите ми, от което главата ме заболя така, че щеше да се пръсне.

Сет направи още една крачка към Зия.

— А, Нефтидо! — каза напевно. — В началото на всички времена ти ми беше сестра предателка. В друго въплъщение и в друг век ми беше жена предателка. А сега смятам, че от теб ще стане вкусно предястие. Е, да, ти си най-немощната от петимата, но пак си една от нас и ще натрупам сила, ако събера на едно място всички части. — Той замълча, после се ухили. — Сет, съставен от всички части! Виж ти! А сега нека взема енергията ти и погреба душата ти.

Зия насочи рязко вълшебната пръчка. Около нея грейна червено кълбо защитна сила, но дори аз видях, че тя е слаба. Сет изстреля от жезъла си струя пясък и кълбото се пръсна. Зия залитна назад, а пясъкът се посипа по косата и дрехите й. Опитах се да отида при нея, тя обаче извика:

— Аз не съм важна, Картър! Не се разсейвай! Не се съпротивлявай! — После вдигна жезъла и кресна: — Домът на живота!

Запрати по Сет светкавица, нападение, вероятно отнело й цялата енергия, която й беше останала. Сет отби пламъците встрани, право към Сейди, която трябваше да вдигне бързо вълшебната пръчка, за да защити себе си и Еймъс и двамата да не се опекат. Сет подръпна въздуха, сякаш там имаше невидимо въже, и Зия отхвърча към него като парцалена кукла, право в ръцете му.