Рик Риърдън - Сянката на змея

Бях влюбен в поилка за птици.

Повечето момчета си проверяваха телефоните за есемеси или следяха като обсебени какво са казали за тях момичетата в интернет. Аз пък не можех да се откача от купичката за гадаене.

Беше най-обикновена месингова чинийка на каменно столче, сложена на балкона на стаята ми. Но когато бях там, се хващах, че току поглеждам към нея и едва се сдържам да не се завтека на балкона, за да проверя дали няма да зърна Зия.

Най-странното бе, че дори не можех да я определя като своя приятелка. Как наричате момиче, след като сте се влюбили в shabti , който е нейно копие, а после спасявате истинското момиче, колкото да разберете, че чувствата ви не са споделени? А Сейди си въобразява, че нейните чувства били сложни.

От половин година, откакто Зия отиде да помага на чичо ми в Първи ном, единствената връзка, която имах с нея, бе чрез купичката. Бях прекарал толкова часове да се взирам в нея и да разговарям със Зия, че трудно си спомнях как изглежда, ако лицето й не е нагънато от омагьосания зехтин.

Докато стигна балкона, се задъхах. Зия ме погледна от повърхността на зехтина. Беше кръстосала ръце и се взираше ядосано с очи, които, още малко, и да ме подпалят. (Първата купа за гадаене, изработена от Уолт, наистина се подпали, но това е друга история.)

— Картър — каза тя. — Ще те удуша.

Беше красива, когато се заканваше да ме убие. През лятото беше оставила косата си да порасне дълга и сега тя се спускаше на лъскава черна вълна върху раменете й. Не беше shabti , в който се бях влюбил, но лицето й пак бе красиво, като изваяно: малък нос, пълни червени устни, изумителни кехлибарени очи. Кожата й сияеше като топъл съд, изваден току-що от грънчарската пещ.

— Чула си за Далас — предположих аз. — Зия, съжалявам…

— Картър, всички са чули за Далас. От един час другите номове изпращат на Еймъс ba , искат отговори. Чак в Куба магьосниците са усетили вълните в Дуат. Някои твърдят, че си вдигнал във въздуха половината Тексас. Други разправят, че бил унищожен целият Петдесет и първи ном. Има и такива, които казват… казват, че си мъртъв.

От загрижеността в гласа й настроението ми се пооправи, но и се почувствах по-гузен.

— Исках да ти съобщя предварително — отвърнах. — Но докато се усетим, че Апоп е взел на мушка Далас, трябваше да се изнесем незабавно.

Разказах й какво е станало с изложбата на Тутанкамон, включително за грешките ни и за жертвите, които сме дали.

Опитах се да разчета онова, което се бе изписало върху лицето на Зия. Дори след толкова месеци ми беше трудно да се досетя какво си мисли. Само при вида й мозъкът ми като че ли даваше на късо. Половината време дори не помнех как да довърша изреченията.

Накрая Зия промърмори нещо на арабски — сигурно проклятие.

— Радвам се, че си се спасил… но наистина ли Петдесет и първи ном е унищожен?… — Тя поклати невярващо глава. — Познавах Ан Грисъм. Когато бях малка, тя ми е преподавала лечебна магия.

Спомних си красивата руса жена, която беше свирила с оркестъра, и съсипаната цигулка в края на взрива.

— Бяха добри хора — отбелязах.

— Едни от последните ни съюзници — заяви Зия. — Бунтовниците вече обвиняват теб за смъртта им. Ако и други номове изоставят Еймъс…

Не се налагаше да си довършва мисълта. Миналата пролет най-големите злодеи в Дома на живота бяха създали отряд за бързо реагиране, който да унищожи Бруклинската къща. Бяхме ги разгромили. След като стана новият Главен лектор, Еймъс дори ги помилва. Но някои отказаха да го подкрепят. Размирниците още бяха на свобода — набираха мощ, настройваха срещу нас други магьосници. Сякаш ни трябваха още противници.

— Как така обвиняват мен? — изумих се аз. — Свързаха ли се с теб?

— По-лошо. Изпратиха съобщение, което да ти предам.

Зехтинът се нагъна. Видях друго лице: Сара Джейкъби, водачка на бунтовниците. Беше с млечнобяла кожа, щръкнала черна коса и тъмни очи, които сякаш през цялото време бяха стреснати и бяха очертани с прекалено много черен молив. С чисто бялата дреха Джейкъби приличаше на призрак от маскарада на Хелоуин.

Тя стоеше в помещение с мраморни колони от двете страни. Зад нея се бяха наредили петима-шестима смръщени магьосници — елитните й главорези. Разпознах синьото наметало и бръснатата глава на Куай, прогонен от Севернокорейския ном, след като убил свой събрат магьосник. До него стоеше Петрович, украинец с белег на лицето, който навремето работеше наемен убиец при стария ни враг Влад Меншиков.