Рик Риърдън - Сянката на змея

— Невъзможно е да се освободиш от сянката си — от своята sheut . Имат я всички живи твари.

— Както и скалите, моливите и обувките — допълни сестра ми. — Това означава ли, че и те имат душа?

— Не се прави на ударена — скастри я Баст. — Живите твари се различават от скалите… е, повечето. Sheut не е просто физическа сянка. Тя е вълшебно отражение — силуетът на душата.

— Значи това сандъче… — подхванах аз. — Когато каза, че в него се пази сянката на фараона Тутанкамон…

— Имах предвид, че вътре е една пета от душата му — потвърди Баст. — Сандъчето съдържа sheut на фараона, така че той да не се загуби в задгробния живот.

Имах чувството, че мозъкът ми ще се пръсне. Знаех, че тези неща за сенките би трябвало да са важни, но не разбирах защо. Сякаш ми бяха дали плочка от пъзел, но не от този, който редях.

Не бяхме успели да опазим плочката, която ни трябваше — свитък, който не можеше да се възстанови и който сигурно щеше да ни помогне да победим Апоп, не бяхме успели и да спасим цял един ном с приятелски настроени магьосници. Единственото, което можехме да покажем след пътуването, беше празното ковчеже, украсено с рисунки на патици. Идеше ми да изритам през стаята кутията със сянката на фараона Тутанкамон.

— Изгубени сенки — промърморих аз. — Звучи като в „Питър Пан“.

Очите на Баст пламнаха като хартиени фенери.

— А какво според теб е вдъхновило историята за изгубената сянка на Питър Пан? От векове, Картър, има народни приказки за сенките и всички те са достигнали до нас още от дните на Египет.

— Но каква полза от това? — попитах настойчиво. — Книгата „Как да се разгроми Апоп“ вече няма да ни помогне. Унищожена е!

Добре де, изрекох го ядосано. Наистина бях ядосан.

Покрай спомена за лекциите на татко ми се прииска отново да съм малък и да обикалям с него по широкия свят. Двамата бяхме изживели някои премеждия, но въпреки това с татко винаги се бях чувствал защитен и в безопасност. Той винаги знаеше как да постъпи. Сега единственото, което ми беше останало от онези дни, беше куфарът, който събираше прах в гардероба ми горе.

Не беше честно. Но аз знаех какво ще каже татко: „Честно означава всеки да получи онова, от което се нуждае. А единственият начин да получиш онова, от което се нуждаеш, е самият ти да направиш така, че да го получиш.“

Страхотно, татко, няма що. Изправен съм пред невъзможен противник и току-що бе унищожено онова, от което имам нужда, за да разгромя този враг.

Сейди явно се досети по лицето ми какво ми минава през ума.

— Все ще измислим нещо, Картър — обеща тя. — Преди малко, Баст, искаше да кажеш нещо за Апоп и сенките.

— Не, не съм искала — пророни тя.

— Защо нервничиш толкова за тези сенки? — попитах я. — Боговете имате ли сенки? Апоп има ли? И ако имат, как се проявяват?

Баст драсна с нокти по масата няколко йероглифа. Бях почти сигурен, че е написала ОПАСНОСТ.

— Наистина, деца… това е въпрос за Тот. Да, боговете имаме сенки, разбира се. То оставаше да нямаме. Но… те не са нещо, за което би трябвало да говорим.

Рядко бях виждал Баст толкова развълнувана. Не знаех защо. Хилядолетия наред същата тази богиня се беше сражавала лице в лице с Апоп, беше се опълчвала в магическата тъмница с нокти срещу острите му зъби. Защо се страхуваше от сенки?

— Баст — подхванах аз, — ако не измислим по-добро решение, ще се наложи да прибегнем до план Б.

Богинята се смръщи. Сейди заби унило поглед в масата. Само ние с нея, Баст и Уолт бяхме обсъждали план Б. Другите ни ученици не знаеха за него. Не бяхме споменавали дори на чичо Еймъс. Толкова страшен беше той.

— Ще ми бъде… ще ми бъде много неприятно — заяви Баст. — Но, Картър, наистина не знам отговорите. Пък и започнеш ли да разпитваш за сенките, ще навлезеш в много опасни…

На вратата в библиотеката се почука. В горния край на стълбището се появиха Клио и Хуфу.

— Извинявайте, че ви прекъсваме — подхвана Клио. — Картър, Хуфу слезе току-що от стаята ти. Явно бърза да ти каже нещо.

— Хрр — настоя той.

Баст преведе от песоглавски:

— Каза, че те търсят в купичката за гадаене, Картър. По личен въпрос.

Сякаш вече не бях притеснен достатъчно! Имаше само един човек, който можеше да ми прати видение в купата за гадаене, и щом той ме търсеше толкова късно през нощта, новините със сигурност бяха лоши.

— Събранието се отлага — рекох аз на другите. — До утре сутринта.