Рик Риърдън - Сянката на змея

Опитах се да се досетя какво ми обяснява.

— Но… слушал съм лекциите на татко за почти всички неща, останали от древните египтяни. Никога не съм го чувал да споменава кутии за сенки.

— Както вече ти казах, не са оцелели много — натърти Баст. — Кутията със сянката обикновено е заравяна много надалеч от мястото, където е погребана душата. Тутанкамон е постъпил доста глупаво, като е наредил да я сложат в гробницата му. Може би някой от жреците го е направил, като е нарушил заповедта му — от злоба.

Сега вече съвсем се обърках. За моя изненада, Сейди кимаше въодушевено.

— Анубис явно е имал предвид точно това — заяви тя. — „Виж какво липсва там.“ Когато погледнах в Дуат, видях в сандъчето мрак. Чичо Вини пък обясни, че ковчежето щяло да ни подскаже как да победим Апоп.

Направих й знак с ръка да спре за малко.

— Чакай, Сейди. Къде си видяла Анубис? И откога имаме чичо на име Вини?

Тя се посмути, но описа срещата си с лицето от стената, после виденията с мама, Изида и бог Анубис, който беше на път да й стане гадже. Знаех, че сестра ми си е доста разпиляна, но дори аз бях възхитен колко често се е отклонявала и колко мистични пътешествия е успяла да направи, докато просто се е разхождала из музея.

— Лицето върху стената може да е номер — предупредих я аз.

— Не е изключено… но се съмнявам. Лицето каза, че ще имаме нужда от помощта му и че разполагаме само с два дни, после щяло да му се случи нещо. Каза още, че сандъчето тук ще ни покаже онова, което ни трябва. Анубис намекна, че с решението да спася ковчежето съм на прав път. А мама… — Сейди се запъна. — Мама пък каза, че това е единственият начин да я видим отново. С духовете на мъртвите се случва нещо.

Изведнъж изпитах чувството, че отново съм в Дуат и ме обгръща вледеняваща мъгла. Взрях се в сандъчето, но пак не видях нищо.

— Как сенките са свързани с Апоп и с духовете на мъртвите?

Извърнах се към Баст. Тя заби нокти в масата и задраска по нея, както всеки път, когато е напрегната. А това беше често.

— Баст! — повика я тихо Сейди.

— Апоп и сенките — промълви замислена тя. — Никога не съм предполагала… — Баст поклати глава. — Това наистина са въпроси, които няма да е зле да зададете на Тот. Той знае много повече от мен.

В съзнанието ми изплува един спомен. Веднъж татко четеше лекция в един университет… май в Мюнхен. Студентите го попитаха как египтяните са си представяли душата, състояща се от няколко части, и татко спомена нещо за сенки.

„Като длан с пет пръста — обясни. — Една душа с пет части.“

Вдигнах пръстите си в опит да си спомня.

— Пет части на душата… Кои са те?

Баст продължи да мълчи. Изглеждаше доста смутена.

— Картър! — повика ме Сейди. — Какво общо има това с…

— Просто се сетих — отговорих аз. — Първата част се казва ba , нали? Нашата личност.

— Когато приемаме вид на пиле — вметна сестра ми.

Можете да сте сигурни, че Сейди ще даде на душата ми името на някоя птица, аз обаче знаех какво има предвид. Ba можеше да напуска тялото, докато сънуваме, след смъртта ни можеше и да се връща на земята като призрак. Направеше ли го, приемаше вид на голяма светеща птица с човешка глава.

— Да — казах аз. — Вид на пиле. Освен това съществува ka , жизнената сила, която напуска тялото след смъртта му. А също така ib , сърцето…

— Равносметката на добрите ни дела и на злодеянията — съгласи се Сейди. — Точно тази част мерят на везните на справедливостта в задгробния живот.

— И, четвърто… — продължих аз, но се поколебах.

— Ren — притече ми се на помощ Сейди. — Тайното ни име.

Бях много притеснен, за да я погледна. Миналата пролет сестра ми беше спасила живота ми, като бе изрекла тайното ми име, което всъщност й беше дало достъп до най-съкровените ми мисли и най-тъмните ми чувства. След това се държеше страхотно, сякаш нищо не е било, но все пак… Това не е коз, който си умираш от желание да дадеш на малката си сестричка.

Освен това ren бе онази част от душата, която приятелят ни Бес бе жертвал преди половин година, докато се надпреварвахме с бога на Луната — Хонсу. Сега Бес беше не бог, а куха обвивка и седеше в инвалидна количка в старческия дом за богове в Подземния свят.

— Точно така — казах аз. — Но петата част… — Погледнах Баст. — Това е сянката, нали?

Сейди се свъси.

— Сянката ли? Как една сянка може да бъде част от душата ти? Тя е просто силует, нали така? Зрителна измама, причинена от светлината. — Баст я хвана през масата за ръката. Пръстите й хвърлиха върху дървото смътна сянка.