Петър Бобев - Зеленият вампир

— А бръмбарите! Само един стига да убие вол.

Биологът нямаше желание да проверява това. И отдръпна ръката си от водата, където плуваха огромни водни дървеници. Остави това на по-опитния Ратулу, който хвана две змиорки в съседната локва, където не се виждаха опасните насекоми.

Вече се измъкваха от блатото, когато пътя им пресече още неоттекъл се дълбок до колене порой, обрасъл в гъста тръстика. Ратулу нагази пръв. И само след секунда отскочи назад.

Стамов видя подалия се над повърхността досега спотаен крокодил, който бе захапал прасеца на малгаша. Но преди той да посегне за някакво оръжие, Ратулу с ловък замах заби ножа си в окото на влечугото. Смаяно от неочакваната болка, то пусна жертвата си и побягна.

Преминаха бързо потока. На другия бряг биологът прегледа раната, обеззарази я, за да не стане инфекция, и превърза крака.

Ратулу поклати глава:

— Непогребаните мъртъвци се превръщат в котки и ястреби. А добрите прадеди — в крокодили. Добри само за собствения си род.

После се усмихна. Под влиянието на Стамов понякога успяваше да проумее безсмислиците на племенните си суеверия:

— Изглежда, тоя е чужд прадядо!

След четвърт час достигнаха едно плоско възвишение, необичайно сухо след преминалия дъжд, обрасло изцяло с ниска мимоза, толкова чувствителна, че при най-лекото докосване перестите й листенца мигом се събираха, дори целите стъбла се отпускаха като покосени на земята. Подир тях оставаше широка сребриста пътека, ще речеш, отъпкана не от двама души, а от цял полк войници.

Насред ливадата спряха да опекат уловената риба. Събраха сухи клечки и докато Ратулу нареждаше змиорките върху жаравата, Стамов се загледа в ясната диря през мимозената ливада.

Изпитваше нужда да говори, което не му се случваше твърде често. При това знаеше, че простата логика на неукия човек често се оказва по-близо до истината.

— Ратулу — рече той, — как ти се струва, има ли разлика между растения и животни?

Малгашът се замисли. Съплеменниците му никога не бързат с отговора си. И отвърна колебливо:

— Дървото си е дърво, змиорката — змиорка.

— А по какво познаваш, че едното е растение, а другото животно?

Тоя път малгашът отговори по-бързо:

— Дървото не мърда, змиорката мърда.

— Донякъде си прав! Движението е една от отликите. А какво ще кажеш за мимозата? Растение ли е? Мърда ли листата си?

Не го изрече, само го помисли. А коралите, морските гъби, мидите, зелената хидра — това са безспорно животни, макар и неподвижни.

И добави:

— Ами непентесът? Затваря ли си капачето? А слънчогледът следи ли с цвета си Окото на деня? А водната лилия крие ли се вечер под водата?

Ратулу се сети:

— Растенията са зелени.

— Да приемем и това. Хлорофилът е един от главните признаци. Но тогава какво ще кажеш за гъбите? Ами за кускутата?

Можеше ли да му обясни цялата сложност на тоя процес?

С помощта на хлорофила растенията асимилират слънчевата енергия. Това се изучава в началните класове. И служат за основа на живота върху планетата. Но има изключения. Такива са гъбите, смятани също за растения, някои от тях използуват органични отпадъци, а други са паразити, както и останалите растения готованци: кускутата, имелът, синята китка, рафлезията, които по начина си на хранене напълно са сходни с животните. Някои лишеи пък ядат не растения, а животински вещества, както и насекомоядните.

Ратулу премисляше:

— Непентесът е зелен, а лови насекоми. Какво е той?

— Няма съмнение — усмихна се Стамов. — Когато не хване плячка, се задоволява с това, което си приготви сам като растение. Животинките са му само добавка.

Стамов неволно цъкна с език. Каничката на непентеса достига метър дължина. Ами ако някак тая каничка израсне не повече, само двойно или тройно? Няма ли да се справи с лемур, та и с цял човек? Щом като дребничката росянка в България в Австралия става четири-пет пъти по-голяма? Правени са опити. Подхранваните с месо непентеси избуявали много по-бързо от съседите си.

Всъщност каква е разликата между растенията и животните? Основата и на едните, и на другите са белтъчните вещества. Дишат и едните, и другите. Еднакво предават и наследствените си качества с еднакви дезоксирибонуклеинови киселини, групирани по еднакъв начин в хромозоми. По състав хлорофилът и хемоглобинът си приличат извънредно много. С многократни опити е доказано, че и у растенията е възможно да се образуват условни рефлекси…

Змиорките, вече опечени, изпълваха въздуха с аромата си.