Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Азиаде се отпусна върху голяма възглавница в средата на стаята и заплака беззвучно.

- Но аз не мога - отрони измъчено тя. - Как не разбирате, че не мога? - Изтри сълзите си и ненадейно заговори решително: - Какво се казва за жена, която сама си е избрала съпруг, заклела му се е във вярност, а после без никакви явни причини го напуска заради друг, богат мъж? За такива жени има много лоши думи. Законът гласи: „На този свят такива жени се превръщат в камък, а в Отвъдното са обречени на вечно проклятие.“ Човек от Османовия род трябва да проявява съчувствие към такава жена, а не да я тласка в преизподнята.

Сам се надигна. Тази туркиня се оказа твърде упорита.

- Ханъм - възкликна той, - вие сте светица! Прекланям се дълбоко пред нравствената ви твърдост. Уважавам я. Това е. Но аз също имам дълг и ще го изпълня.

Ръцете й се свиха в юмруци, лицето й поаленя.

- Останете тук, но трябва да знаете на кого отдавате предпочитанията си. Доктор Хаса е мъж, който се срамува от пред- , ците си и им се подиграва. Мъж, чията научна дейност се ; изчерпва е кокаинови промивки на гърлата на певците. Всички

180

лекари във Виена му се присмиват. Като студент имал любовница, но я напуснал, когато научил, че е бременна. Първата му съпруга избягала от него, отвратена от глупостта и твърдоглавието му. Наложило се да живее в странство години наред, защото дори децата по улиците го сочели с пръст. Знаете ли кой е баща му? Балкански спекулант, натрупал богатства от кръвта на братята си. И заради този мъж вие принасяте в жертва Джон Роланд. Наистина, жените не са хора. Вие само на външен вид приличате на човешки същества.

Поклащайки се, Азиаде стоеше сред стаята, смутено се усмихваше, в очите й блестяха сълзи. Отпусна глава и каза с разтреперан глас:

- О, да! И освен това са го арестували за обир на банка. Издава фалшиви чекове и не са го осъдили за убийство само поради липса на доказателства. А сега си вземете шапката и се махайте!

Тя се обърна и излезе от стаята.

Обзет от ярост, Сам крачеше по Рингщрасе. Битката не беше приключила, тепърва започваше. Запъти се към пощата. Поразмисли, поразмисли и написа дълга телеграма, смесвайки цитати от Корана с предупреждения, молби и добронамерени съвети.

Междувременно Азиаде чувстваше как гневът я задушава и излезе да се разходи из града. Бродеше безцелно по улиците, подминаваше магазини и кафенета.

Всички мъже в кафенетата имаха очите на Роланд, всички манекени по витрините на магазините за мъжко облекло имаха фигури на принцове и османски носове. Хотел „Ринг“ приличаше на зъл, дебнещ хищник и тя го заобиколи отдалеч.

У дома я чакаше вечеря. Хаса ядеше супа и описваше задушеното пиле в кора, което само майка му можела да сготви. Азиаде го слушаше внимателно и на свой ред му разказа за баклавата - турски сладкиш, който сервират с кафе.

181

Следобеда, докато Хаса приемаше пациенти, икономката й подаде телеграма: „Знам всичко. Службата към господаря е главен дълг. Ахмед паша“. Азиаде сгъна телеграмата. Само това й трябваше! Почувства се като крепост, подложена на артилерийски обстрел.

- Излизам на разходка - уведоми тя Хаса и той кимна. -Слушай, какво ще правиш, ако никога не се върна? - неочаквано попита, спирайки се до вратата.

- Никога повече няма да се засмея - погледна я Хаса, застанал нащрек.

- Но аз ще се върна. Наистина ще се върна. У дома, в Истанбул, някой винаги придружава жените, за да е сигурно, че ще се приберат навреме, но мен не е нужно да ме придружава никой, сама ще се върна.

Отиде до пощата и изпрати две телеграми с еднакво съдържание - едната до Джон Роланд, другата - до Ахмед паша: „Не мога. Азиаде“.

После се залута из града. На терасата на кафенето на Щефансплац видя Марион. Понечи да й обърне гръб, но си спомни, че беше на крачка да стори същото, за което я презираше. Изведнъж изпита съжаление и съчувствие към тази жена. Усмихна се и й кимна. Удивена, Марион отвърна на поздрава, макар и малко високомерно.

Азиаде тръгна към къщи. Минавайки край хотела, погледна сивата фасада. На един от етажите Сам събираше багажа.

- Заминаваме за Рим, Джон. Жените винаги са навличали само неприятности на семейството ти. От Рим ще отпътуваме със самолет до Триполи, а после за Гадамес да поработим. Трябва да напишеш хубав сценарий, иначе няма да ни платят.

Джон кимна.

- Не прибирай пишещата машина в куфара, Сам. Ще започна да работя още във влака. Какво пият в Италия? Никога не съм бил там.