Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

76 Гадамес - град на 550 км югозападно от Триполи, до границата с Тунис, населяван главно от туареги. - Б. пр.

174

късно ме откри Сам. Вече не гладувах, но животът ми пак нямаше смисъл. Сега всичко ще се промени.

Джон говореше, опиянен от собствените си думи. Да, жените са шумни играчки, особено ничиите жени, и струват по-малко от бутилка хубаво уиски. Мъжете без родина трябва да мечтаят, да работят, да страдат от главоболие и да мислят за смъртта. Но тази жена, тя не е просто жена, не е някаква шумна играчка. Тя е дар от изгубената родина на принц Абдул Керим, остров в океана на изгнаническия живот. Първите османци били номади и прекосили цяла Азия. Номадите нямат родина. Родината на номадите е шатрата. Където я разпънат -там е домът им. Азиаде ще бъде неговата шатра.

- Ще заминем след няколко дни, ханъм, право за Либия.

Азиаде отклони очи. „Либия - помисли си тя, - плъстени

номадски шатри. И първият принц трябва да се роди в Ню Йорк. Но аз няма да родя първия принц.“

Насили се да погледне изпитото лице на Джон Роланд. Изглеждаше невероятно красиво.

- Принце - подхвана тя, - от Берлин ви писах за моята любов. Вие ми отговорихте и ме освободихте завинаги. Срещнах друг мъж и той се нуждае от мен. Несправедливо е от ваша страна да разрушите дома на друг мъж, след като сте се отказали от своя. Не мога да ви последвам.

Говореше тихо и го гледаше право в очите. Джон се изчерви силно. Очите му се разшириха и заискриха.

- Отговорих ви, но тогава не ви познавах. И няма нищо осъдително да разрушиш чужд дом. Цялото настояще е по-строено върху руините на миналото. Мехмед Фатих - Мехмед Завоевателя - е построил Истанбул върху развалините на Византия. Османската империя намаше да я има, ако Византия не бе разрушена. Кой е съпругът ви? Неверник, неспособен да оцени по достойнство какво притежава. Сигурен съм в това. Вие винаги ще си останете чужди. А аз… аз ви обичам.

175

Роланд не знаеше нищо за нощта, прекарана из алеите на виенския парк и в леглото на Хаса, който пиеше коняк и говореше за Марион.

Азиаде се усмихна вяло. Понякога животът наистина е прекалено сложен за едно истанбулско момиче.

- Аз не съм вече ваша поданица - изрече твърдо тя. - Вие се отрекохте официално от мен. Сега съм австрийка, омъжена съм за австриец, а по-късно, ако Аллах рече, ще стана майка на австрийци. Късно е, Роланд. Воините унищожават чужди домове, но не молят жените за помощ. А моят съпруг не е неверник. Той е господар на живота и смъртта и произхожда от правоверно сараевско семейство.

Замълча. Лицето на Роланд посивя, бузите му хлътнаха. На челото му се очерта дълбока бръчка. Очите му, горди и чужди, потъмняха. Азиаде го погледна и видя целия му живот.

Изгнаник, бедняк, носи се по света като лодка без кормчия. Някога е бил заложник в двореца край Босфора и не е имал понятие какво става отвъд стените му. Останал в този чужд свят беззащитно разголен, той я молеше за дреха, за подслон. Въплъщаваше безсилието на древния род. Погледна го с любов и съчувствие, приведе се към него и го улови за ръката:

- Абдул Керим, не мога, нямам право. Не разбираш ли? Може и да те обичам, Абдул Керим, но сега не мога да дойда при теб.

Погледна я. В очите му се четеше безмълвен въпрос.

- Чакай… - Азиаде вече не знаеше какво говори. Стискаше ръката му и й се струваше, че я води неведома сила. - Почакай малко - повтори тя и обзета от внезапно видение, извика със страстно отчаяние: - Ами ако моят мъж ме изостави? Тогава ще дойда при теб, Абдул Керим. Но не мога да разруша семейството си.

Абдул Керим, отново превъплътен в Роланд, се засмя. Отдръпна ръката си и се изправи на стола, изопнал гръб.

176

- Чудесно, ханъм. Свещеният Османов дом трябва да почака, докато това куче неверник реши да изхвърли жена си. Вие ме обичате, вие искате да дойдете при мен. Чета знаците на любовта във вашите очи, ръце, устни. Обичали сте ме, когато сте минавали край двореца ми на Босфора. Обичали сте ме, когато ми писахте от Берлин, обичате ме и сега, когато седите до мен. Ваш дълг е да ме обичате. Но вие сте страхливка, ханъм, просто една страхливка, а не бива да сте такава, защото сте османка.

Азиаде мълчеше. Какво й струваше да мълчи в този миг, знаеше само тя.

Джон стана.

- Ваш покорен слуга, ханъм - каза той съгласно етикета на истанбулските дворци.

- Върви с усмивка, принце - изрече механично Азиаде протоколната фраза.

Остана седнала, изопнала рамене, втренчена в далечината.

Абдул Керим прекоси залата и се заизкачва по стълбите. Още докато крачеше нагоре, се превърна отново в Джон Роланд, пияницата сценарист, комуто предстои да замине за Либия, за да събира впечатления за следващия си филм.