Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Стана и тръгна към изхода. Лицето й гореше от срам. Да, има, естествено, разлика между истанбулска принцеса и предалата съпруга си Марион.

Потънала в дълбок размисъл, Азиаде вървеше по Рингщрасе. Ето го нейното бъдеще - лежи в прахоляка на тази широка улица. Година след година ще седи по кафенетата, ще се разхожда в Кобленц вечер и ще целува Хаса. Ще изгуби родината, ще се разтвори в света на Европа, но няма да напусне съпруга си, ще бъде добра жена и ще може спокойно да гледа хората в очите - всички, освен тъжните и самотни очи на Роланд, който я призова, но тя не го последва.

Азиаде бавно се изкачи по стълбите и внимателно отвори вратата. В спалнята все още светеше. Хаса лежеше в леглото и равнодушно прелистваше филологическо списание, което бе взел от бюрота на Азиаде. Погледна я и сънено се усмихна.

- Късно е. Добре ли прекара вечерта? Опитах се да прочета нещо от списанието ти, но нищо не разбрах. Какво, за бога, е полистадиалия?

- Тумор на хипофизата, казано с филологическа терминология. Няма значение, че не разбираш. Да, благодаря, прекарах чудесно.

Тя замълча. Внезапно й се стори много странно, че говори със съпруга си на немски, а мисли и мечтае на друг език. Потисна едва доловимото безпокойство и застана до леглото на Хаса. Отпуснат по гръб, той я гледаше.

- Много си красива днес, Азиаде, много красива…

168

Седна до него на леглото, приведе се и го целуна по челото. Хаса я прегърна и тя усети аромата на кожата му, силата на мускулите му, познатите жестове на любовта му. Съблече се и пак седна в леглото му по пижама, сви крака към брадичката си и отпусна глава върху коленете.

- Беше много мило - повтори тя. - Говорихме за старите времена и за родината. Но за жената истинската родина е постелята на съпруга й.

Хаса я придърпа към себе си. Тя прегърна главата му и притисна тяло към неговото, сякаш търсеше защита и спасение в силните му ръце.

Неочакваната страст на Азиаде окончателно разбуди Хаса. Гледаше го покорно и с възторг; тялото й - жадно и пламенно - го съблазняваше неустоимо. Хаса се любуваше на чистата й кожа, на светлите меки кичури, паднали пред лицето й. Азиаде коленичи върху леглото и притисна глава към гърдите на Хаса. Залюля се бавно напред-назад, стенейки като самотно животно нощем.

- Обичам те, Хаса, обичам само теб - прошепна тя.

Той я катурна върху белите чаршафи и всичко стана сякаш за първи път - тези сериозни, устремени нагоре очи, меките устни. Хаса забрави пациентите си, Медицинската асоциация, умората. Усещаше само влажната топлина на устните й, покорного й крехко тяло.

По-късно тя седна в леглото, обви ръце около врата му и мълчаливо се втренчи пред себе си, а в ъгълчето на устните й се мярна едва забележима усмивка. Погледна го нежно и умолително.

- Хаса, ще направиш ли нещо за мен?

- Да, Азиаде.

- В шкафа в дневната има бутилка коняк. Ще ти я донеса. Изпий чашка коняк, Хаса, иначе ще заспиш, а аз не искам да заспиваш. Искам да виждам очите ти отворени.

169

Притича боса през апартамента и се върна, притиснала бутилката с лакът, и с чаша в ръка. Очите й блестяха, бузите й горяха. В пижама и с разчорлени руси коси приличаше на момченце, на малък паж, който с вълнение изпълнява първата си служба.

- Пий с мен - предложи й Хаса чашката.

- Не. На мен не ми трябва коняк, за да се опияня.

Тя напълни чашата, той я изпи на малки глътки и Азиаде я напълни отново.

- Изкушаваш ме - засмя се Хаса. - Това е грях. Коранът забранява пиянството.

- Има коментар по въпроса - отвърна тя много сериозно. - От великия учен шейх Исмаил от Ардебил и гласи, че понякога е позволено да се пие.

Хаса отпи от коняка. Азиаде, седнала по турски в леглото, гледаше бутилката.

- Вече съм съвсем буден, Азиаде, но ако искаш, ще пийна още.

- Да. - Тя събра длани в скута си. - Никога няма да си нещастен заради мен, Хаса. - Гласът й звучеше почти умолително. - С всички сили ще се старая да си щастлив. Винаги.

Хаса я погледна учуден.

- Благодаря - развълнува се той. - И ти трябва да бъдеш щастлива. Хубаво ли ти е с мен?

- Добре ми с теб. Но какво прави жената щастлива? Жената е щастлива, когато вижда усмихнатите очи на съпруга си и знае, че тя е причината за радостта. Никога няма да страдаш заради мен. Аз не съм Марион.

Сега Хаса сам си напълни чашата. Надигна се от леглото и седна до нея усмихнат.

- Марион… - подхвана той. - Марион е глупава гъска. Обичах я много, но всичко това остана в миналото. Сега обичам теб. Марион пропада към дъното, но на мен не ми е ни най-малко жал за нея. Фриц, както и се очакваше, я напусна.