Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

- Да - отговори той. - Отдавна напуснахме Истанбул. Но знаем, че хората живеят добре, родината процъфтява, войската е силна. В Истанбул вече няма скръб.

- Няма и османци - добави Азиаде.

- Съвършено вярно - гласът на Джон прозвуча безразлично. Той също имаше отлична истанбулска шлифовка. -Вече няма османци. Само турци. Османците са като стари вълци е изпопадали зъби.

- Хмм… все пак имат и заслуги - намеси се Сам, понеже му стана страшно от равнодушния тон на Джон.

- Заслугите не са основание за вечна благодарност -възрази Джон. - Всичко е пресметнато и претеглено. Чашата преля.

- Бях сгодена за член на Османовия род - сподели Азиаде. -Слугата не бива да клейми сразения си господар.

- Никога не съм бил слуга на Османовия род - веждите на Роланд възмутено литнаха нагоре. - Впрочем и вие, ханъм, сте предпочели австриец пред османец. Това само под-твърждава, че чашата е преляла.

- Той се отрече от мен.

Гласът на Азиаде сякаш събра целия студ на двата полюса и Сам Дут изведнъж си спомни, че трябва да се обади по телефона и вероятно да изпрати и телеграма. Излезе и инструк-

160

тира портиера да сложи бутилка уиски върху нощното шкафче на Джон. Сам Дут наистина беше умен и предвидлив човек.

- Срещнах баща ви в Берлин. Поръча ми да ви предам поздравите му - каза той тихо.

- Срещнали сте се с баща ми? Познавате ли го?

- Познавам го, разбира се. Познавам го отдавна. За първи път го видях пред Баб-и саадет, Портата на щастието. Тогава Мехмед Рашид целуна мантията на Пророка73 за пръв път. Много време мина оттогава. Беше на петнайсетия ден от рамазан14. Влязохме през Императорската порта. Султанът носеше маршалска униформа и зад него вървеше великият му везир. Влязохме в Залата на Свещената мантия. Върху всички стени се спускаше черен плат, по който с големи златни букви бяха избродирани цитати от Корана. В средата стоеше сандък, инкрустиран със скъпоценни камъни. В него лежеше мантията на Пророка. Но моите разкази сигурно ви отегчават. Измина много време оттогава, а вие сте съвременна жена.

- Продължавайте - подкани го Азиаде и остави ножа и вилицата си.

Страните й поруменяха. Да, навремето баща й беше прекрачил Портата на щастието към Залата на Свещената мантия редом със султана.

- Мантията на Пророка беше увита с четирийсет злато-ткани роби. Свещи озаряваха помещението. Беше много горещо; мина цяла вечност, докато смъкнат четирийсетте роби от мантията. Султанът, болнав човек, затваряше очи, но стоеше, подпрян върху меча си, и се молеше. После пръв целуна мантията на Пророка, след него един по един я целунаха всички. Баща ви беше трийсет и осми. Млад генерал. Вдясно

73 Мантията на Пророка е донесена в Истанбул от султан Селим I (управлявал от 1512 до 1520 г.). -Б. пр.

74 Рамазан (рамадан) - месецът, през който мюсюлманите са задължени да говеят. - Б. пр.

161

хофмаршал дъжеше с протегнати ръце кадифена възглавничка, отрупана с копринени кърпички. След всяка целувка той избърсваше мантията е кърпичка и я връчваше на съответния сановник. Накрая дворцови прислужници внесоха на сребърни подноси кани с вода, за да изплакнат реликвата. Тази вода разляха в малки шишенца и всеки от нас получи по едно, запечатано със султанския печат. Случи се в онзи прекрасен ден, когато за пръв път видях баща ви.

Азиаде слушаше и гледаше право пред себе си. Намираха се в просторна, ярко осветена зала. Салонният управител е бяла вратовръзка и в смокинг се покланяше пред съседната маса. Наблизо мина количка е ордьоври… И над всичко това се рееше като привидение мантията на Пророка, неочаквано оживяла от разказа на непознатия. Тя видя мрачната зала е черни драперии и немощния султан, облегнал се на меча си. Картините се сливаха във въображението й: болният седеше на масата, а в сребърната посуда плуваше пъстърва.

- Само тогава ли сте виждали баща ми?

- Не. Видях го отново след десет години. В джамията на знаменосеца Еюб75, в деня, когато връчиха Османовия меч на Вахиеддин, последния султан. До новия султан стоеше вътрешният министър Талаат паша. Там беше и Енвер паша, военният министър, е тънки мустаци, в парадна униформа. По онова време баща ви вече ръководеше тайния кабинет на султана. Вахиеддин имаше хлътнали бузи и дълги ръце. Той последен си запаса Османовия меч.

Джон спокойно си пиеше кафето е механични движения. Приличаше на управляем отвън автомат. Едва при споменаването на Вахиеддин почти незабележимо сбърчи чело.

- Ако баща ми е бил трийсет и осми в свитата на Мехмед Рашид, на кое място бяхте вие?