Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Сам внимателно следеше всяко нейно движение в очакване тя всеки момент да грабне нож и да го запрати по главата му. Или да му избоде очите. Жени, които просто ей така накъсват стодоларови банкноти, са способни на всичко.

- Ханъм - подхвана той на най-благозвучния истанбулски диалект, - дори греховете ми да са повече от песъчинките в пустинята, вашето благодеяние е способно да ги заличи, както мъглата изчезва под слънчевите лъчи. Спомнете си, ханъм, как когато султанът изненадал великия Саади да върши грях, Саади го призовал: „О, султане, спомни си за своите грехове и ще ми простиш!“

157

Сам Дут беше умен човек. Нищо чудно наистина да беше роден на аристократичния хълм Фенер. Азиаде плесна щастливо е ръце.

- Хаса! - извика тя. - Бързо ела тук!

Вратата се отвори. Влезе Хаса, облечен в бяла престилка.

- Този човек - посочи Азиаде - е един от двамата чужденци, в които се блъснах вчера. Той е добре възпитан, родом е от Истанбул и настоятелно ме моли за прошка. Как да постъпя, Хаса?

- Прости му - посъветва я Хаса.

Той изгледа дебелия чернокос мъж, застанал смутено насред стаята, без да изпита ни най-малко подозрение, че гостът възнамерява да му отнеме съпругата, да разруши семейството му и да го лиши от покой. И всичко това заради мъж на име Джон Роланд, който е на ръба на делириум тременс.

- Хер доктор, уважаема ханъм - Сам Дут въплъщаваше самото покорство, - с моя приятел ще бъдем много щастливи, ако ни гостувате довечера. Толкова рядко срещаме сънародници в Европа.

Азиаде погледна въпросително Хаса.

- Ти иди - каза той. - Днес е четвъртък. Имам среща в Медицинската асоциация.

Сам Дут се удиви. Европейските мъже наистина са много глупави. А Бог наказва глупците и помага на умните. Този доктор позволява на златокосата си красива жена да излезе сама с двама непознати! Това само по себе си беше толкова безумно, че дори не си заслужаваше угризенията на съвестта.

Сам се поклони и си тръгна.

От памтивека сватовничеството се смята за достойна професия. Още в асирийските ръкописи се говори за сватовници. В свещените дворци на Византия сватовници от цял свят се съревновавали за честта да сложат някоя хубавица в царската постеля. Получавали цели провинции за награда. Великите ос-

158

манци разпращали сватовници от Истанбул по четирите краища на света. Принцове и паши им изпращали в дар жени.

Сватовничеството беше древно и почтено занятие и Сам Дут много се гордееше със себе си.

Цяла вечер Азиаде сияеше от радост. Застанала пред огледалото на тоалетната масичка, тя държеше червилото като скиптър. Турците безспорно са благороден народ. Знаят как да се отнасят с дами, дори някоя дама да се блъсне в колата им и да ги наругае. Издаде устни и внимателно прокара червилото по тях. Тази вечер ще разговаря на турски през цялото време. Няма значение, че двамата мъже са непознати. Важното е, че са нейни сънародници, част от родната земя. Отвори шишенцето с парфюм и допря гърлото му до слепоочията си. Много й се искаше тази вечер да говори за анадолските селца и за малките кораби, кръжащи около бреговете на Мраморно море, направлявани от жилави кормчии. Много й се искаше да усети пръстта на азиатските хълмове и аромата на защитените от слънчевия пек тесни улички в далечните градове.

Азиаде прокара малка четчица по меките си мигли. Тази вечер ще се къпе в океана от родни звуци и непознатите ще й разказват за жълтооките камили в пустинята.

„Това е“, каза тя и доволна огледа розовите си нокти. Искаше да се представи достойно пред непознатите, които наруга, но, така или иначе, те носеха по стъпалата си пръстта на родната земя. Обладана от такива мисли, Азиаде излезе от къщи.

Във фоайето на хотела я посрещна Сам Дут. До него, вперил празен поглед в далечината и стиснал устни, стоеше Джон Роланд. Той погледна Азиаде и вежливо докосна розовите й пръсти. Орловият османски нос долови аромата на тялото й, а устните му произнесохо спокойно:

- Ваш покорен слуга, ханъм.

Седнаха в ресторанта на хотела. Обслужваше ги мълчалив сервитьор. Звънтяха чаши. Азиаде разказваше за баща си,

159

който живее в Берлин, за братята си, загинали във войната, и за къщата им край Босфора.

- Отдавна ли напуснахте Истанбул? - попита тя.

Празните, забулени е пелена на умора очи на Джон Роланд

проблеснаха под полуспуснатите му клепки.

„Каква жена! - помисли си той. - Може ей така да накъса пари, може да се защитава. Истинска османка, най-добра истанбулска шлифовка. Не бива да се отричаш от жена, преди да си я видял. Какъв идиот съм аз! Но вече поумнях. Молитвата е по-добра от съня, а жената е по-добра от виното. Ще бъде моя съпруга.“