Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

В другия край на залата висока, стройна жена се изправи и бавно тръгна да прекосява помещението. Азиаде наблюдаваше деликатно издълженото й лице с надменни очи и тесен нос. Аристократично извитите устни се съчетаваха с тънки вежди върху високо, гладко чело. Кафявата коса, лъскава като кестен, бе прихваната в стегната плитка. Беше красива, горда и непозната жена.

Тя се приближи към тяхната маса. Азиаде погледна въпросително Курц, който ненадейно се изчерви и замига смутено. Устата му зейна полуотворена, сякаш се опитваше да реши дали да се усмихне, или да кихне. Непознатата стоеше до масата им. Зад леко разтворените й устни проблеснаха два реда малки зъби.

- Добър вечер, доктор Курц, радвам се да ви видя отново.

Гласът беше мек, мелодичен. Курц се надигна. По челото

му избиха капки пот. Азиаде с интерес разглеждаше жената, която продължаваше да стои до масата и да се усмихва високомерно. Курц прочисти гърло.

148

- Да ви… да ви представя… - най-после проговори той с дрезгав глас.

Учудена, Азиаде премести поглед върху Курц. В този момент й заприлича на човек, който се кани да се хвърли в ледено студена вода.

- Разрешете да ви представя: фрау доктор Марион Хаса… фрау доктор Азиаде Хаса. - Той замълча объркан и никак не приличаше на специалист по нервни болести.

Азиаде затвори очи. Само за миг. Внезапна, разкъсваща болка прониза гърдите й. Устните й пресъхнаха. Имаше чувството, че пропада в бушуваща бездна и някъде на дъното свири оркестър. Диви звуци оглушаваха ушите й. Тя отвори очи - Марион вече седеше на тяхната маса и надменно се усмихваше.

- Толкова се радвам! Какво приятно съвпадение! - Гласът й звучеше все така меко, но мелодичността бе изместена от метален звън. - И Алекс ли е тук? Или е останал във Виена?

- Кой, моля?

- Алекс, нашият съпруг - засмя се Марион.

- О! Не… Хаса е във Виена. Аз го наричам Хаса…

Азиаде стана. Прекоси бързо залата и усети в гърба си

пронизващия поглед на Марион. Така значи. „Нашият съпруг“. Фрау Марион Хаса - фрау Азиаде Хаса. Значи през цялото време е спала в чуждо легло; носи чуждо име; седи в същата дневна с еркер, където бе седяла стройната Марион и Хаса беше целувал нейните горди очи. Значи тя наистина съществува - тази жена на име Марион, чието място зае.

Загубила контрол над себе си, Азиаде претича през двора.

- Колата, моля!

Пиколото отвори гаража. След миг двигателят изръмжа послушно. Пръстите на Азиаде стискаха волана, сякаш бе гърлото на Марион. Потегли, натискайки силно клаксона, и изгледа с омраза две изплашени деца, отскочили тъкмо навреме.

149

„Някой трябва да хвърли бомба върху този хотел“, помисли си тя и увеличи скоростта. Сивият асфалт се виеше като спирала пред очите й. Захлипа и избърса сълзите си. Турците са слаб народ. Не биваше да оставят камък върху камък в тази страна, нито една ливада, нито една крава. Трябваше да я превърнат в пустиня, сива и пуста като степите на Туркестан.

Гумите на колата свистяха. На завоя Азиаде рязко натисна спирачките. Колелата захапаха банкета, тя превключи на скорост и се понесе напред. Няма значение, че водата в радиатора ще заври! Откъм следващия завой отдолу се появи четириме-стен автомобил. Азиаде не му обърна внимание. Стисна волана и отпусна спирачките. Точно така - пълен напред!…

Но не продължи. Погледна таблото и нещо неочаквано я блъсна в гърдите. Звънна натрошено стъкло. Тя вдигна очи. Видя кола с вдлъбната каросерия и счупени фарове. Нямаше представа как се случи всичко.

Двама непознати я гледаха втрещено и уплашено. Азиаде изскочи от колата и хукна към тях. Сивите й очи блестяха яростно, насъбрали цялата й злост. Зърна две лица - месесто и слабо.

- Отвратително! - извика тя, без да съзнава, че има предвид Марион. - Не можете ли да карате? Вижте какво направихте? Днес дават шофьорски книжки на всякакви идиоти! Пияни сте, нали? Ще подам оплакване в полицията, бандити такива!

Стоеше насред шосето, бълваше обиди и се караше с Марион. Двамата господа изпълзяха бавно от колата, поклониха се и се усмихнаха смутено.

- Какво се хилите! - изкрещя Азиаде и тропна е крак.

Господата се поклониха отново.

- Извинете, мадам - с гъгнив глас каза единият на английски. - Неутешими сме, че се блъснахте в нас, но сме готови да оправим всичко.

150

Добре поддържана ръка се протегна към нея, стиснала стодоларова банкнота.

- И на всичкото отгоре сте чужденци! - извика вбесена Азиаде. - Идвате в страната ни и блъскате дамите! Трябва да ви депортират! Връщайте се, откъдето сте дошли, вагабонти! Какво изобщо правите тук?