Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Прибираше се у дома и се сблъскваше с непознати хора: седяха в чакалнята и прелистваха списания. В малката дневна с еркера се носеше лека миризма на лекарства, а в съседната стая Хаса трополеше е инструментите си.

Понякога се чуваше силният му глас.

- Двайсет и две! - викаше той. - Чувате ли ме? Двайсет и

две!

- Четиринайсет - отговаряше пациентът и инструментите започваха да тракат отново.

После Хаса излизаше в бялата си престилка, плувнал в пот, и минавайки край Азиаде, я целуваше бързо и й хвърляше по някой напълно отсъстващ поглед, от който я обземаше страх, че ей сега ще я накара да каже: „Двайсет и две“, и да й постави диагноза. Той обаче не й поставяше диагноза, а просто присядаше за минута, стискаше ръката й и пак изчезваше в кабинета.

- Кажете „и“ - викаше той и висок глас жално и послушно произнасяше „иииииии“.

Върху писалището в голямата гостна лежаха купища книги. Филологическите списания с безцветни обложки приличаха на стари, обидени девици. С чувство за вина Азиаде отвори едно и научи, че полистадиалността в грузинския език се простира от аморфна до флективна фаза. За непосветените това звучеше като абракадабра, но Азиаде разбра всичко и се учуди единствено, че този удивителен диапазон я оставя напълно безразлична. Отегчена, тя прегледа още няколко страници. На последната прочете съобщение, че на брега на езерото Ван - там, в Източна Турция - професор Шанидзе е открил ръкописи с ханметийски текстове. Изгубила търпение, Азиаде затвори списанието. Откакто се омъжи, загадъчните форми на непознатите думи загубиха магическото си въздействие. Грубото им звучене вече не пробуждаше в нея образите на номади с тесни очи и далечни степи.

В кабинета на Хаса иззвъня телефонът.

143

- Да - чу Азиаде, - може да дойдете още днес. Да речем, в шест и половина.

Ясно. И днес прегледите ще продължат до осем. В такива дни тя ходеше в кафенето и четеше списания, докато не дойдеше доктор Захс или доктор Курц.

В осем и половина пристигаше Хаса и двамата отиваха до Пратера или до Кобленц. В Кобленц шумоляха дървета. На вечерното небе ясно се открояваше Голямата мечка. Азиаде пиеше айрян и слушаше разказите на Хаса за пациентите му, за театър и политика. Седяха там до късна нощ. Азиаде наблюдаваше светлините на града, стелещ се под тях, и си мислеше, че животът е прекрасен, но същевременнно твърде сериозен и съвсем различен от онзи, който си представяше.

- Когато имаме деца - мечтаеше тя на глас, - ще ги водим в Кобленц. Ще седят между нас и ще ядат кейк. Искам пет деца.

- Да - съгласяваше се разсеяно Хаса. - Някой ден непременно ще имаме деца. - И млъкваше, защото се страхуваше от децата, които ще седят между него и Азиаде. - Да - повтаряше той и я хващаше за ръката.

Обичаше я много…

Качваха се в колата и се прибираха в града, сгорещен като пещ.

- Да отидем в Земеринг през почивните дни - предложи Хаса.

Азиаде кимна. Още не беше ходила в Земеринг.

В събота в шест вечерта обаче по телефона се обади баритонът от Операта - открил си фиброма. Нямаше никаква фиброма, разбира се, но баритонът не се предаваше. Кашляше и очите му щяха да изскочат от орбитите, коремът му се тресеше, а той стискаше Хаса за ръкава. Хаса се видя принуден да отиде с него в Операта, та по време на антракта да промие е кокаин гласните му струни.

144

- Ще заминем утре рано сутринта - виновно обеща той на Азиаде - и ще останем до понеделник вечерта.

Ала в пет сутринта го събудиха, защото някакво дете се задушавало от дифтерит.

- Трахеотомия - съобщи той и Азиаде никак не се изненада, когато в седем часа Хаса се обади е думите: - Тръгвай без мен. Аз ще дойда по-късно е влака. Позвъни на Курц и го покани да те придружи, за да не ти е скучно.

Азиаде се обади на Курц. Да, той имаше време. Истериите и маниакалните депресии можели да почакат.

В осем сутринта тя караше по пътя към Земеринг. Отстрани на шосето имаше параклис на Дева Мария. Поглеждайки изображението на Мадоната, Азиаде си помисли за Хаса, за непознатото болно дете и за живота, който е прекрасен и сериозен.

На задната седалка доктор Курц също мислеше - той беше човек е високоорганизиран ум, предназначен да мисли. Та той мислеше за кравите край шосето, за църквите, покрай които минаваха, за душевноболните - източник на доходите му. Погледна врата на Азиаде и се замисли и за него.

„Краси® врат - прецени той, - и каква мека руса коса! На Хаса му върви е жените, само дето не успява да ги задържи. Странно, защо тя продължава да нарича съпруга си „Хаса“? Значи подсъзнателно той й се струва чужд. Има красиви гърди. Може би все пак Хаса няма да дойде. Невероятно е каква клиентела има! А не му трябва нищо повече от практически умения. Довечера ще поръчам шампанско и ще говоря много за него. Ще го хваля, разбира се. Това винаги действа. Главното е да спечеля доверието й. Такава е целта. На всичкото отгоре тя изпитва носталгия. Вероятно става въпрос за скрит „бащин комплекс“. Трябва да се потрудя. Хмм… този врат! Сигурен съм, че Хаса не отговаря на стандарта й. Ако тя прояви темперамент, нищо чудно още тази нощ…“