Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

145

Така размишляваше доктор Курц, защото притежаваше високоорганизиран ум, предназначен за дълбок мисловен процес.

Колата спря пред хотел „Сюдбан“. От прозорците на просторното фоайе се откриваше прекрасен изглед към скалистите планини и широките каньони в долината.

Обзета от внезапен прилив на жизнерадост, Азиаде възкликна:

- Красиво е!

Излезе на терасата. Въздухът беше прохладен и чист, наоколо се издигаха сини планини, навързани в безкрайна верига… Сигурно е чудесно да живееш тук, скрит от ежедневните грижи зад планините.

Долу, в града, Хаса седеше до леглото на болното дете; в чакалнята пред кабинета му задъхващият се баритон крачеше напред-назад, твърдо убеден, че има рак на гърлото. Долу, в града, иззвъня телефон и икономката вдигна слушалката - от някакъв хотел търсеха съпругата на доктор Хаса. Икономката отговори, че милостивата госпожа е заминала за Земеринг. Долу, в града, елегантно облечен чужденец попита портиера на хотела как да стигне до Земеринг. Ала Азиаде не знаеше нищо за това, а дори и да знаеше, не би му обърнала внимание.

- Хайде да се разходим - предложи тя и Курц я последва.

Тръгнаха по тясната уличка към хотел „Панханс“. Отляво

страховито чернееше пълната с доисторически мрак гора.

- Знаете ли? Никога не съм виждала планини - сподели Азиаде. - Била съм само край Босфора и в Берлин. Постоянно ми се струва, че това са само крепости или развалини от стари замъци.

Курц й хвърли изпитателен поглед и заговори с тих, проникновен глас. Говореше ли говореше, впечатлен от дълбочината на собствените си думи.

„Тази жена ме вдъхновява“, мислеше си той, без да подозира, че Азиаде изобщо не го слуша.

146

Спуснаха се към долината, където върху нисък хълм се възправяше старинна църква. На почерняла от времето табела до входа пишеше: „Мария Покровителница брани от врагове.“

Азиаде дълго гледа надписа. Според нея той обемаше в себе си целия свят. Тази църквица навярно е видяла победното шествие на турците. По тези планини може би са галопирали дългогривестите жребци на османските стрелци. Селата са лумвали в пламъци. На малкия площад пред църковната порта са горели огньове, край които войниците са се топлели, мечтаейки си за плячката зад вратите на Виена. Портата на църквата беше затворена, но надписът, удържал победа над чуждестранната армия, над жестоките пълководци, над целия Османов род, стоеше там мълчаливо и мъдро.

Азиаде се озърна - наоколо цареше дълбок покой.

- Вие сте щастливи хора - въздъхна тя. - Живеете в прекрасна страна.

Гласът й издаваше тъга и едва доловима завист. Курц обаче, погълнат от собствените си мисли, не ги забеляза. Виждаше само извитата нагоре горна устна и необичайния разрез на очите. Продължаваше да говори, а Азиаде ставаше все по-мълчалива и печална, защото изведнъж осъзна, че самата тя е вече част от тази зелена и красива страна и трябва да се радва, задето могъществото на Османовия род е рухнало пред тази малка църква. За пръв път осъзна и друго: вече не е туркиня и децата й и техните деца няма да бъдат турци. Потънала в мисли, тя се върна в хотела. Курц вървеше до нея.

- Следобед в хотела организират чаено увеселение с танци -осведоми я той. - Идват и много чужденци. Ще ме удостоите ли с тази чест?

Азиаде кимна.

В пет часа двамата с Курц седнаха в залата пред една от ниските масички. Оркестърът свиреше непозната тъжна мелодия. Танцуващите двойки се плъзгаха по паркета, до Азиаде стигаха несвързани фрази, които на всички езици по света съдържат едни и същи любовни признания.

147

Курц се поклони и я покани да танцуват. Ритъмът на непознатата мелодия постепенно я заплени. Беше приятно да танцува в светлата зала, на фона на сините планини. Ръката на Курц едва докосваше талията й. Той несъмнено беше порядъчен човек и знаеше как да се държи със съпругата на приятеля си. Около тях, плътно прегърнати, кръжаха мъже и жени. Азиаде забелязваше похотливите мъжки погледи, отправени към нея; чуваше диханието на непознати устни. Това беше пракрасна страна, прекрасен хотел и животът също беше прекрасен и съвсем не чак толкова сложен.

- Стига - каза тя внезапно и остави Курц, все едно е манекен.

Задъхана се върна на масата и седна. Лицето на Курц се

приведе към нея и Азиаде бързо пресуши чашата с кафе. Искаше й се сега тук да е Хаса, с него да се носи из залата, да усеща силните му ръце, да гледа как неговите леко раздалечени очи се впиват в нейните усмихнато, умолително…