Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Азиаде спря. Луната, просветваща през клоните, изглеждаше мека и нежна като душата на Хаса. Той я гледаше е уплашени и умоляващи очи в спалнята с огромното двойно легло, където навремето беше спала Марион, сънувайки чужди мъже.

Да, Азиаде му обеща да бъде добра съпруга. Лежеше до него и си мислеше как Марион го е напуснала и вратите на ада са се разтворили пред него.

Не забелязваше, че кръжи по едни и същи алеи, изпълнени с любовен шепот.

Вероотстъпникът Хаса се оказа безсилен в света на чувствата. Имаше силни ръце, сръчни пръсти и беше щастлив в тесния свят на своята любов. Тя го виждаше в бялата му пре-

165

стилка, миришеща на лекарства; в кафенето сред приятелите му как разказва все същите простички истории за пациентите си, за театъра, за политиката и я обля топла вълна на нежност. Беше й невъзможно да си представи, че Хаса няма да присъства в живота й.

Азиаде запали цигара. Трепетливото пламъче на запалката освети лицето й. Пушеше вървешком и всичко в нея се страхуваше от принца, тъй неочаквано появил се от нищото да я призове.

Навремето предците й, дошли от пустинята, бяха станали роби на предците на принца. С всяко дихание, с всяко движение тя изказваше благодарност на прадедите на принца за благоволението, което бяха проявили към нейните прадеди. Тя щеше да си остане номадка, ако така бяха решили предците на принца.

Цигарата бавно догаряше. Азиаде погледна удължаващия се цилиндър от пепел и си представи знойната пустиня, откъдето бяха дошли дедите й, за да превземат целия свят.

Великият Орхан, избухливият Мурад, жестокият Селим, нахлул в Египет и надянал мантията на Пророка върху раменете си. Сега цялото могъщество на империята бе въплътено в един мъж с безжизнено отпуснати ръце, който я зовеше. Трябваше да отиде при него, трябваше да му стане слугиня в опустелия Османов дом, покорна и предана, понеже тъкмо това е вменил Аллах като задължение на жената.

Захвърли изпушената цигара и в безсилно отчаяние стъпка фаса. Сигурно за Хаса беше по-добре да си намери друга жена, не изгнаница от разрушена империя; жена, която да му подхожда повече, да го чака в кафенетата, докато той лекува ба-ритони, и да не бяга, когато Марион седне на масата й.

Азиаде се озърна и изведнъж изпита страх от този чужд град, от този непознат свят, където бе принудена да живее, без да го познава, и където се отегчаваше толкова много.

166

Да, съвсем точно знаеше, че скучае в еркера, в кафенето с лекарите, на гости у хора, които мислят и чувстват различно, не като нея, като баща й, като принца, когото виждаше за пръв път, но усещаше по-близък и по-познат, отколкото Хаса с неговите пациенти, приятели и разговори.

Хаса би трябвало да отиде в Кайро или в Сараево, да носи фес като предците си, да живее по начин, на какъвто Азиаде е свикнала, да лекува дервиши и да посещава джамии - тогава тя щеше да остане е него.

Внезапно спря. Чувстваше се напълно объркана. Приседна на празна зелена пейка в сянката на клонесто дърво.

- За бога - отрони тихо и разтри вледенените си ръце.

Хаса е неин съпруг, тя го обича, без принуда се омъжи за него, без принуда му се отдаде. А сега става същата като Марион. Седи на пейката в парка и си мисли за друг мъж, докато собственият й съпруг лежи в леглото и копнее за нея. Иска да отиде при принца, както й е било предопределено, но сянката на Хаса ще я последва, ще я преследва в нощите, които ще прекарва с принца, и в дните, когато разговаря с него. Сянката му ще се появява навсякъде, ще вижда очите му, ще чува въздишките му, изпълнени с тихи упреци и проклятия.

Стисна юмруци. Няма изход от сляпата улица на неочаквано сполетялото я нещастие. Разбираше добре - ако напусне Хаса, няма да посмее да излезе на улицата, няма да се осмели да погледне хората в очите. Продължаваше да седи, втренчена безпомощно пред себе си. Дълг и позор, чест и радост се сплитаха в стегнат възел: зовеше я дългът към принца, но я спираше любовта на Хаса. Какво да направи?

Едно беше ясно: трябва да съществува разлика между надменната Марион, напуснала съпруга си, и Азиаде, която седи, потънала в мъчителен размисъл, на пейка в парка.

Ала навярно и за Марион мъжът, при когото беше отишла, бе станал същото, в каквото се бе превърнал за Азиаде неочаквано обявилият се за принц.

167

Азиаде въздъхна. Не съществува никаква разлика между нея и прелюбодейката Марион.

Хаса няма да се ожени трети път. Дните му ще текат самотни и тъжни. Сам, изоставен от всички, ще броди по улиците и ще проклина жените, вричали се да му бъдат вечно верни, а после изоставяли го заради други мъже.