Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Влезе в стаята си. Седналият във фотьойла Сам Дут го изгледа с любопитство. На нощното шкафче стоеше недокосната бутилка първокачествено уиски. Миналата вечер Джон Роланд не изпитваше жажда. Сега си взе чаша, напълни я е огнената течност и я пресуши на един дъх.

- Аха! - изръмжа Сам, тутакси разбрал всичко.

- Аз съм куче. - Джон напълни чашата отново. - Предците ми са покорили два континента, а аз не съм способен да завладея една жена.

Седна в края на леглото. Чашата трепереше в ръката му.

- Не ми трябва никаква жена! - отсече рязко той. - Не ми трябва дом! Искам само уиски.

177

- Аха! - повтори Сам. „Сега Джон явно съвсем е обезумял“, помисли си той.

- За какво ти е тази жена? - подхвана Сам, също отпивайки уиски, но за разлика от приятеля си пиеше на малки глътки. - По света има милиони други. В Африка ще ти намеря наложница. Да вървим в Либия. Европа не ти се отразява добре.

- Да вървим в Либия - съгласи се Джон, вгледан в чашата си. - На пияниците не им трябват нито жени, нито два континента, нито дворци край Босфора. - Започна бавно да се съблича. - Лягам си, Сам. Изчезвай! Изпрати телеграма на пашата в Берлин и му кажи, че зле е възпитал дъщеря си.

Сам стана и поклати неодобрително глава. Направо не беше за вярване, че предците на Джон са покорили Византия.

- Заспивай. Не е моя работа да се грижа за харема на принца, но ще поема нещата в свои ръце, защото съм добър човек и ти прощавам за краха на Византия. Положението е доста нелепо. За три дни ще го поправя.

Излезе и Джон се свлече върху леглото.

Сам Дут отиде в кафенето до Операта и дълго остана там, отпивайки турско кафе. При вида на този кротко седящ човек на никой от посетителите не му минаваше през ума каква трескава дейност планираше да разгърне той.

Беше умен човек. Чувстваше се задължен да покаже на Джон, че гърците успяват там, където османците се провалят. Това подхранваше честолюбието му. Стискаше небрежно де-сетшилингова банкнота и със скучаещ вид слушаше как салонният управител, леко приведен до него, му докладваше какви са възрастта, навиците, миналото и обкръжението на Хаса. Тикна банкнотата в джоба му и кимна благодарно. Отиде до съседната маса, където хирургът Матес спореше с ортопеда Захс за разликите между хирургическото и ортопедичното лечение, и се представи:

178

- Сам Дут, филмов агент от Ню Йорк.

Лекарите видимо се поласкаха и Сам седна при тях. Смутено усмихнат, започна да разказва за някаква асоциация, която планира да заснеме е учебна цел научнопопулярен филм за медицината.

- Дойдох във Виена, защото искаме да заснемем научната част под контрола на виенски лекари.

Те го слушаха с интерес, чувствайки се съпричастни с велико дело. Невъзможно беше да се определи кога точно разговорът премина от науката към лекарите като цяло, оттам -към отоларингологията, а после - и към личния живот на доктор Хаса.

След едночасов разговор Сам Дут стана изведнъж и на тръгване подхвърли:

- С вас ще поговорим още за филма.

На другата сутрин влезе в телефонна кабина и пожела да го свържат с апартамента на доктор Хаса.

- Обажда се махараджата на Травенкор - изръмжа в слушалката той. - Ушите ми бучат ужасно. Може ли хер докторът да ме приеме?

- Хер докторът е в болницата и ще се върне след три часа.

Сам остави доволно слушалката и тръгна към апартамента

на Хаса. Свари Азиаде сама, свита на дивана в дневната. Поклони се. Устните на Азиаде бяха леко подути, а лицето й - бледо.

- Аллах да пази този дом! - произнесе церемониално Сам.

- А вие правите всичко възможно да го разрушите!

- Служа на господаря си - многозначително и сериозно отговори Сам. Очите му станаха големи и сурови. - Мнозина османци са загинали от ръката на убийци, но много рядко убийците са били жени.

- Аз не съм убийца! - Азиаде скочи и нервно заснова из стаята. - Устните й затрепериха. - Не съм ви викала! Аз също изпълнявам дълга си. Съпруга съм на мъжа си!

179

Сам я изгледа спокойно и поясни, че дългът има две страни - високо чувство за отговорност и липса на въображение. Ако турците бяха останали верни слуги на арабите, както повелявал дългът им, никога не биха придобили великото си и всяващо ужас име.

Азиаде спря в средата на стаята със зяпнала уста.

- Но аз не искам да си спечеля велико и всяващо ужас име! Оставете ме на мира!

Сам се усмихна пресилено.

- Братът, бащата и дядото на Абдул Керим завършиха дните си при изключително скръбни обстоятелства. Той търси вашата подкрепа, а вие го тласкате към пропастта. Не сте по-добра от онези, които доведоха до гибел предците му.