Нора Робъртс: Завръщането на Рейф

Е, тя нямаше да го стори. Бе ужасена, че изобщо й бе минало през ума. Нямаше да потисне собствените си нужди, собствената си личност, собственото си его, за да примами мъжа да се влюби.

Но нима не го бе сторила току-що? Тя потрепери, но не от студ. Нима не го бе сторила току-що в онази спалня?

Объркана, тя облегна лакти на волана и подпря главата си с ръце. Вече в нищо не бе сигурна. Освен, че го обича. Обичаше го и в сляпата си упоритост да не го подмами да се влюби в нея, бе блокирала, може би дори отблъснала чувствата му. И се бе унизила в тази сделка.

Това я превръщаше в пълна идиотка, заключи Рийгън.

Какво толкова, ако трябваше да се промени? Нима той по свой начин не бе направил същото?

Той беше наранен, припомни си тя. Бе го наранила, бе го вбесила. И все пак той бе отишъл да кове пирони, наместо да се сбие с някого. Именно тя бе страхливката, която нямаше желание да се довери, да се обвърже. Той никога не се бе опитал да ръководи живота или мислите й, нито пък бе правил опити да я промени. Не, той й бе дал свобода, дал й бе привързаност, дал й бе страст, за каквато мечтаеше всяка жена.

А тя глупаво се бе отдръпнала заради някакъв рефлекс, вкоренен от възпитанието й.

Защо не бе помислила за нуждите му, за гордостта му? Не беше ли време да го стори? Тя можеше да се нагажда към обстоятелствата, нали? Компромисът не бе поражение. Може би беше прекалено късно да му покаже, че е склонна да направи компромис. Тя нямаше да позволи да стане прекалено късно…

Мисълта, изплувала в съзнанието й, беше толкова простичка, толкова нелепа, че я убеди в правотата й. Без да си дава време да размисли, младата жена запали колата и натисна газта. Само след минути тя бе пред къщата на Каси и чукаше на вратата.

— Рийгън. — Подпряла Ема на хълбока си, Каси прокара пръсти през разрошената си коса. — Аз тъкмо… Ти плачеш. — Тревожно се вгледа в приятелката си. — Да не би Джо…

— Не, не. Извинявай. Нямах намерение да те плаша. Имам нужда от помощ.

— Какво има? — Каси бързо затвори вратата и я заключи. — Какво се е случило?

— Как се играе билярд с девет топки?

— Моля?! — Каси смаяно пусна Ема, леко я тупна по дупенцето и я изпрати в стаята й. — Как се играе билярд с девет топки?

— Да. И къде мога да намеря червена кожена мини пола по това време?

Каси помисли за момент, разсеяно докосна мокрото петно на пуловера си, където се бе опръскала, докато къпеше Ема.

— Ако това искаш, ще трябва да се обадим на Ед.

— Глътни си корема, сладурче.

— Глътнала съм го. — Рийгън смело стисна зъби и задържа дъха си, докато Ед вдигне ципа на полата с размери на препаска.

— Бедата е, че ти имаш фигура. Аз имам само кокали. — Решително стиснала устни, Ед дръпна силно, сетне доволно се отпусна на леглото на Каси. — Готово, но на твое място не бих правила никакви резки движения.

— Струва ми се, че изобщо не мога да се движа. — Рийгън нерешително пристъпи. Й без това прекалено късата пола се вдигна още няколко милиметра.

— Освен това си по-висока от мен — обяви Ед и извади цигара. Очите й весело проблеснаха, щом свали очилата си. — Ако беше малко по-къса, щеше да се наложи Девин да те арестува.

— Не мога да видя. — Макар да се повдигаше на пръсти и внимателно да се обръщаше, в огледалото на Каси можеше да се види само от кръста нагоре.

— Не ти и трябва, миличка. Повярвай ми, той ще те види.

— Сложих децата да си легнат — рече Каси, щом влезе. Застина на място и зяпна от изумление. — О, Господи…

— Страхотно парче е — съгласи се Ед, Когато бе облякла тази пола за последен път, на всички им бяха изскочили очите. Но по начина, по който я изпълваше Рийгън, очите не само щяха да изскочат, но и да се разлетят из стаята. — Сега опитай тези обувки — нареди тя. — Сложила съм малко памук отпред, за да не са ти големи.

Рийгън се подпря на гардероба на Каси и предпазливо нахлузи обувките с десетсантиметрови токчета.

— Ще си разбия носа с тия обувки.

— Миличка, само ще причиниш разбиване на носове — дрезгаво се засмя Ед. — Сега да сложим малко бойна украса. — Тя весело изпразни чантата си върху леглото.

— Не съм уверена, че мога да направя това. Идеята ми се струва откачена.

— Да не си посмяла да се откажеш. — Ед разрови изобилието от козметика. — Искаш този мъж, нали?

— Да, но…

— Тогава седни тук на леглото и ме остави да те боядисам. Това червено е убиец — промърмори тя и отвори червилото.

— Не мога да седна — обяви Рийгън, след като направи неуспешен опит. — Ще си увредя някой вътрешен орган.