Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

— Приемаш или отказваш, Макейд. — Хвана ризата му и за изумление на двамата рязко я разтвори, копчетата се разхвърчаха. — Защото смятам да те обладая.

Устните й горяха, когато се впиха в неговите, разпалиха хиляди огньове в тялото му. Разтърсен до дъно, той сграбчи бедрата й, пръстите му се впиха в плътта й през коприната.

— Искам да усетя ръцете ти. — Тя впи зъби в рамото му. — Искам да усетя ръцете ти по тялото си. — Прегърна го и го притисна към себе си.

— Почакай. — Но страстта, разгоряла се в тялото му, изсмука всичко друго, освен неудържимата нужда. Единственото му жалко оръжие бе нараненото сърце, което не бе в състояние да го защити от забилото се дълбоко в него копие на желанието. Не бе в състояние да го защити от нея.

Той изрита дрехите си и я вдигна на ръце.

Беше проникнал дълбоко в нея, когато двамата паднаха върху леглото.

Всичко бе само страст и сляп секс. Допир на плът до плът, въздишки и стенания. Преплетени в битка тела, потънали в разкошния матрак.

Това беше битка, в която и двамата вече се бяха предали. Диво необуздано удоволствие, в което се бяха впуснали заедно. Искаха повече, задоволяваха се с по-малко. Ароматът на рози изпълни въздуха като силен, изпълнен с тъга, парфюм.

Ръцете му се плъзгаха по тялото й. Тя искаше да я отведе до онази неуловима граница между удоволствието и болката. Там щеше да се почувства истински жива, както не се бе чувствала, откакто й обърна гръб.

Трябваше да се увери, че тук, поне тук, той бе безпомощен като нея, също толкова неспособен да устои, също тъй изпълнен с желание. Усещаше това желание да го разкъсва, вкусваше го всеки път, когато той ненаситно впиваше устни в нейните.

Докато сърцето й крещеше да я обича, поне малко, тялото й се извиваше от удоволствие, черпеше с наслада от това, което бе в състояние да й даде.

Нямаше място за гордост, нямаше време за нежност.

Когато отмаляла се отпусна върху него, той безмилостно я претърколи по гръб и я поведе по-нататък.

Рейф не бе в състояние да диша, не бе в състояние да разсъждава. Искаше само да я притежава по единствения начин, по който знаеше, че тя ще приеме. Отметна косата от очите си. Искаше да я гледа, да наблюдава шока и удоволствието, изписващи се по лицето й, всяко трепване на устните й.

Любовта му към нея го погълна. Почти го унищожи.

— Погледни ме — процеди той. — Погледни ме.

Тя отвори очи, но остана заслепена от страст. Усети как тялото й се извива под неговото, зърна блясъка в очите на мъжа, когато главата й се отпусна назад.

Не бе в състояние да се спре и я последва през ръба на пропастта. Но я прокле, прокле и себе си, когато се хвърли надолу.

Изглеждаше невъзможно да е толкова възбудена и в същото време да усеща такава празнота. Досега не бе разбрал колко здраво свързани са сърцето и тялото му. А сега, взирайки се в тавана, докато Рийгън мълчаливо лежеше до него, той осъзна, че никога няма да бъде в състояние да ги раздели.

Не и когато беше с нея.

А той искаше единствено нея.

Тя му бе отнела нещо, което с години се бе опитвал да изгради. Самоуважението му. Колко странно, че до този момент не бе осъзнал и това.

Не бе сигурен, че ще може да прости на нея, а и на себе си, за това.

Тя отчаяно искаше той да протегне ръка към нея, да я прегърне както преди. Беше ужасно да бъде изоставена така, да се чувства толкова самотна, въпреки че все още тръпнеше от ласките му.

И все пак как би могла да посегне към него, след като тя бе тази, която бе направила крачката, бе се съгласила на неговите условия? Неговите условия, помисли си, затвори очи срещу прекрасната розова светлина на лампата. Лошият Рейф Макейд се бе върнал, помисли си горчиво, и бе взел всичко.

— Е, успяхме да правим секс в легло, за разнообразие. — Тя седна с гръб към него. Бе в състояние да владее гласа си, но бе уверена, че лицето й ще я издаде. — Винаги е страхотно, нали, Макейд?

— Да. — Искаше му се да погали гърба й, но скованата й поза го възпря. — Трябва да опитаме и с чаршафи някой път.

— Защо не? — Ръцете й трепереха, когато се плъзна от леглото и посегна към бельото си. — Може да хвърлим някоя и друга възглавница, малко престорена привързаност. Просто за разнообразие.

Очите му се присвиха, когато тя навлече бельото си. Болката и яростта го задавиха. Той се изправи и нахлузи джинсите си.

— Не обичам преструвките.

— О, да. — Тя грабна блузата си и яростно я навлече.

— При теб всичко е чисто. Няма нищо излишно.