Нора Робъртс: Завръщането на Рейф

Джаред се забавляваше неимоверно. Извади монети от джоба си и ги пусна в джубокса.

— В колко часа трябва да се прибереш, Рейф? Не ни се ще да те ударят с точилката по главата, задето си пропуснал вечерния час.

— Откога си такъв отвратителен негодник? — Слабо удовлетворение му носеха тревожните погледи на Дъф. Човекът не искаше да си изгуби заведението. — Каква е глобата за счупване на няколко стола?

Носталгията се разля заедно с бирата в кръвта на Девин.

— Не мога да позволя да го направиш — рече с леко съжаление. — Нося значка.

— Свали я — ухили се Рейф. — И нека да пребием Шейн. Заради добрите стари времена.

Джаред потупваше с пръсти по джубокса в такт с музиката. Хвърли поглед към най-малкия си брат, който очевидно напредваше с червенокосата. Само това бе достатъчна причина да му ударят няколко юмрука.

— В мен имам достатъчно, за да платя щетите — обяви Джаред. — И да подкупя шерифа, ако се наложи.

Девин въздъхна, изправи се от масата. С братска привързаност се вгледа в нищо неподозиращия Шейн.

— По дяволите, и без това ще го пребият, ако продължава да си играе с това момиче. Защо да не сме първите?

— Ще бъдем по-човечни — съгласи се Джаред. Барманът ги проследи как тръгват заедно, отчаяно разпозна блясъка в погледите им.

— Не тук. За Бога, Девин, ти си законът.

— Просто изпълнявам братския си дълг.

— Какво сте замислили? — Усетил опасността, Шейн се отдалечи от бара. Взря се в братята си, пристъпи от крак на крак, когато го заобиколиха. — Трима срещу един? — Устните му се разтегнаха в широка безразсъдна усмивка, когато останалите клиенти се отдалечиха на безопасно разстояние. — Давайте тогава.

Той приклекна и се подготви, сетне направи грешката да погледне към вратата, която в този миг се отвори. Зяпна от изумление, когато Рейф го блъсна ниско и се стовари заедно с него на близката маса.

— Прекалено лесно беше. — Рейф се разсмя и го хвана в ключ. Сетне се вцепени до пръстите на краката си.

Полата беше само милиметри по-дълга от разрешеното. Не беше тясна. Беше повече от тясна и обвиваше собственически заоблените бедра. Беше ярко убийствено червена. Краката продължаваха. Още по-надолу. Рейф замаяно ги проследи до високите, остри като игли токове на обувките в същия смел цвят.

Когато успя да вдигне поглед, зърна тънка черна блузка, къса като полата с дълбоко деколте над стегнатите гърди, очевидно неприкрити от бельо. Нужни му бяха цели десет секунди, докато стигне до лицето й.

Устните й бяха червени, влажни и пълни. Отстрани малката бенка бе невероятна сексапилна. Косата на младата жена бе разрошена, очите й бяха с тежък грим. Изглеждаше така, сякаш току-що е станала от леглото и е склонна да се върне там.

— Дявол да го вземе. — Именно мърморенето на Шейн го измъкна от шока. — Рийгън ли е това? Страхотно парче е.

Рейф нямаше сили, които да вложи в удара. Когато стана на крака и се насочи към вратата, главата му още бучеше, сякаш юмрукът се бе стоварил върху него.

— Какво правиш?

Тя сви рамене и тясната блузка се изпъна още повече.

— Мисля да поиграя билярд с девет топки.

Нещо заседна в гърлото му.

— Билярд с девет топки?

— Да. — Тя бавно пое към бара и подпря лакът на плота. — Ще ме почерпиш ли една бира, Макейд?

Ако Рейф продължаваше да се взира в нея, щеше да загуби самообладание. Вече бе толкова нервна, че ако дрехите й не бяха толкова стегнати, щеше да ги е съблякла.

Тъй като искаше да направи впечатление с влизането, бе оставила палтото си в колата. Единствено топлината от възможното унижение я предпазваше да не трака със зъби.

Краката я боляха.

Тъй като Рейф не отговори, тя огледа помещението и се опита да не преглътне шумно, когато зърна прикованите в нея очи. Събра смелост и се усмихна на бармана. Дори умореният поглед на Дъф не се отделяше от нея.

— Ще пия каквото пие той. — Щом пое бирата, младата жена се извърна. Никой не бе помръднал. Трябваше или да избяга, или да изиграе всичко докрай, рече си Рийгън и бързо отпи от бирата.

Мразеше бира.

— Ти ли ще ги подредиш, Макейд, или аз да се заема?

— Аз ще ги подредя — услужливо се намеси Джаред. Дланите му бяха все още потни, но вече бе преодолял шока. Доставяше му почти същото удоволствие да наблюдава лицето на Рейф и полюляващите се бедра на Рийгън, докато тя бавно приближаваше към стойката с щеките.

Рейф чу трополенето на топките и примига.

— Каза, че искаш да си легнеш рано.